Полъх за промяна

Вещицата - плъх


(приказка за свободата)

Живеело в приказно село бедно и малко момче.
То нямало мама и тате, протягало само ръце
в просия. А мразели го селяните в злоба чиста,
злобата била на по човек - за триста.
Намислил Лошият късмет от него да се отърве:
и кмета викнал ,и народа. И на три, на две
подшушнал нещо зло във кметското ухо,
зарадвал се пиянски кметът: "А! Аха! Охо-о-о!
Това момче "- посочил той направо -
"на всички нас се подиграва -
седи орисано във бедност, бедност дава:
неговата участ се на вси предава:
зарад него падна онзи лански град и дъжд,
зарад него пият всички, няма трудов мъж!"
Скочили селяците, вбесени,
зад чердаци, викали му, зачервени,
хванал всеки вила и лопата,
да го прави на салата.
Сколчило детето, ужасено,
през глава да бяга, уморено,
още миг и щяло да загуби-
със лопати вси да го погубят.
Духнал Южнякът като ураган тогава,
и запратил детето в гъста дъбрава.
Меко дъбче го поело с клони,
милва го дръвчето, сълзи рони,
не били сълзи, а бистра роса.
Така заживяло момчето в Леса.
Навлязло все навътре и отвъд,
там където няма вече път.
Нагоре, де гората се разтваря
в магична синьозелена омара.
И ето там, насред тревите,
около полянка блатна сбират се горите.
Огромни коренища спускат към водата,
И ето на това коренище брадата
крие схлупена и дървена къщурка
Някой гръмко с чепици топуркал
сливали се с блатни звуци.
А момчето стиснало юмруци,
аха, приготвило се да потропа.
Вратата се отворила и "Хопа!"
Някой го замъкнал грубо вътре.
Като паст, готова да го глътне.
***
Похитителят бил Вещицата-Плъх.
на подлостта на всички таласъми връх.
Казала: "Седни си, почини, момче,
на това трикрако столче със чердже!"
Послушало момчето, но уви
рипнало столчето с помисли зли.
А бабичката в смях се запревила.
Отсреша бухал и котка , и кирка, и вила,
я гледали с очи големи: миг- миг.
Знаели - момчето роб злочест е в този миг.
Всеки ден, във точен час, минута,
вещицата Плъх му бие шута,
кара го по триста гъби да бере,
да готви, чисти и преде,
а магия му държи краката,
ръце-дървета чакат на вратата.
Прозорците да мие, пода,
да шие дрехи по последна мода.
На края на деня да ѝ се поклони
и за подслона да благодари.
Опитвало се често да избяга,
но хващали го Миг и Ляга-
бухалът и котката огромни.
Веднъж по заран хванал стомни
и ги понесъл към реката.
Там плачела жена, горката.
"Ах да имам аз детенце малко.
Ах колко тъжно е и жалко.
Ще си го отгледам с обич, с радост
и накрай юнак да стане."
Видяла момчето и спряла.
Изправила се, златна, бяла.
"Аз искам, казало момчето,
подало си ръчичка: "Ето -
вземи ме, искам да ми бъдеш мама."
През сълзи отвърнала му: "Няма,
искам, но магията голяма
сложила е помежду ни яма.
Чуй какво ще ти река,
върни се и стори така:
вземи това вълшебно семенце,
покажи го, разтвори ръце:
Плъх го иска от години вече,
от таласъм във плъх ще се завтече
да го грабне. И тогава
ще дойде твоята избава."
Взело момчето зрънцето,
а после го показало на Плъх.
Ококорила се алчно:"Въх!"
И по пътя в плъх се променила.
Миг премигнал, Ляга се извила,
спуснали се върху Плъх.
Отнели сетния ѝ дъх.
Така момчето се освободило.
Така от Плъх се то спасило.
Отишло при мама - мила и красива,
бялата и златна самодива.
Тя отгледала го с обич. Мъничък хлапак
станал силен и непобедим юнак.

(край)