Полъх за промяна

В света на чудесата

Живяло някога момиченце на име Сара. То обичало да чете, играе и гледа филми за еднорози. Момиченцето били средно на ръст, красиво, стройно, с дълги русо-кестеняви коси, но най-вече било интелигентно. Сара доста често досаждала на своите роднини с фантазиите си, но те не ѝ обръщали внимание. 

Един ден когато сестра ѝ Али ѝ правила прическа, Сара започнала да говори отново за еднорози :
— Али, по-бързо ми направи прическата ! Имам важна среща след петнадесет минути и трябва да се преоблека. Ти също си поканена и трябва да се пооправиш. Негово величество ще присъства на мероприятието.
— Аха. – казала по-голямата сестра, завъртайки очи. – Не мога да дойда, защото имам да пиша много домашни.
— Оф, някой ден ще пукнеш от учене.
— Моля !? Я не ми дръж тон. По-добре да пукна от учене, отколкото да съм тъпа. Искаш ли да те остава с полуготова коса ? А ?
— Добре де, добре. Млъквам. Човек да не каже нещо и тука ще ги изпепелят с поглед. Пфффу.
— Като пораснеш ще си смениш мнението доста бързо.
— Няма. Аз няма да порастна. Ще си остана малка.
— Да бе да. Малка, таратанци. Готова си.
Сара беше сплетена на две француски плитки. Приличаше на модел. Като прибра ластиците и губите по шкафовете, Али отишла при майка си и се заговорили :
— Омма, знаеш ли Сара какви ги говори ? Имала среща с еднорози, нямала да порастна и на всичкото отгоре ми държи тон.
— Ха-ха ! Знаеш я, Али, остави я. Още е малка и иска внимание.
— Малка, ама живее в друга реалност. Както и да е. Омма къде ми е телефонът, защото трябва да изпратя едно нещо на компютъра за да го довърша ?
— Онази аниме рисунка ли ?
— Да.
— Много е хубава. Телефонът ти е на масата.
— Благодаря, омма ! – и Али гушнала майка си.
Ще се учудите защо Али нарича майка си омма. Ами тя обожава корейцте и техните групи. Учи корейски и майка ѝ няма против да упражнява корейския си вкъщи. Тя обича много дъщеря си. А пък Али иска дасъздаде своя аниме-игра. Да замине в Пжна Корея и там да осъществи мечтата си. За жалост Сара чула разговора на майка си и сестра си :
— Моля!? Била съм малка? Висят в облаците? Ще видят те. Ще им докажа че еднорозите съществуват. Само че как ? – замислила се Сара и крушката ѝ светнала.
— Мамо, може ли Али да спи на дивана, че със Сиси ще си правим пижамено парти. – Сиси била втората дъщеря на съседите по етаж. Също така със Сара имали две години разлика, като Сияна била по-голямата.
— Ами… Добре! Но не искам глупости като предишния път. – и не питайте какво се случило предишния път. Така майката на нашата малка героиня се съгласила и първата точка от плана на “ дяволчето “ била изпълнена.
Момичето отишло до другата входна врата на етажа и звъннала на звънеца. Никой не отворил. Звъннала още поне десет пъти и най-накрая вратата се отворила. Момичето отсреща казало :
— Здрасти, Сара! Как си? Защо звъниш толков много ? Оглушах.
— Здрасти, Сиси! Първо : добре съм, а ти ? Второ : ти по принцип си глуха и трето : искам да направим пижамено парти. Мама е навита.
— Йей ! Супер ! Изчакай малко ! – след няма и две мунити Сиси се появи с ръце пълни с неща на еднорози. Играчки, пижами, чанти, гримове, парфюми и тем подобни. Още каквото се сетите.
— Готова съм. – гордо заяви Сияна. – Еми няма против Али да приспи при нас, защото явно ще си говорят за момчета и да хейтят кифлата на училището.
— Ха-ха !
Така двете момичета започнаха операция “ Еднорози пред света “. Странно име, но какво да се очаква от тези малки сладурани. Сара и Сиси отишли при Али, като едновременно я попитали :
— Али ? – показаха кучешки муцунки. – Може ли тази вечер да спиш у Еми ?
— Защо ? – погледна ги подозрително.
— Ние ще си правим пижамено парти за еднорози. ДАЙ ЕДНО ГУШ ! – завика Сиси.
— ААА ! НЕ, МАХНЕТЕ СЕ! ИЗЧЕЗВАМ ! АНЬОНГ ! – Али напъха учебниците и тетрадките в някаква раница и отпраши.
— Това с прегръдката беше добро. Дай пет ! – възхити се Сара от начина, по който приятелката ѝ изгони така наречения “ленивец” от вкъщи. – Мисля че е време да запомнена ритуала.
— Дам. – съгласи се Сиси.
Сара отиде да се преоблече, а Сияна подготвяше всичко за ритуала. Беше направен кръг от разноцветни хартийки. В него бяха поставени чинийка с бисквитки във гормата на еднорог и чаша със сок от череши. Момичетата прегръщаха по две-три играчка еднорози и говореха нещо от типа заклинание :
— О, велики еднорози ! Призовава ме ви ! Бяхте обидени от невярващи и сега ние искаме да им покажем правилния път ! Призовава ме ви !
Двете момичета изпиха по една чаша мляко и веднага се отнесоха в кралството на сънищата. Като клепачите им се отвориха Бяла светлина пронизваше очите им. Гледката се разясни. Виждаше се розова поляна. Вместо цветя в почвата бяха засадени близалки. Слънцето ярко изпъкваше на избистреното небе. Нямаше следа и от един облак. Беше невероятно.
— Принцеса София, принцеса Даяна вие се върнахте ! Моля ви, качвайте се на гърба ми, трябва да побързаме.
До тях се появи лилав еднорог с розова грива, нежно сплетена на плитка. Момичета се качиха отгоре на животното и се изстреляха във въздуха със скоростта на светлина. Не беше отминала и минута като принцеса София ( т.е. Сияна ) и принцеса Даяна (т.е. Сара ) се озоваха в бонбонеъото кралство. На входа на разкошни дворец ги посрещна придворен, който им посочи пътя към тронната зала. Героините ни влезнаха в залата на кралицата, но това което завариха там им късаше сърцата. Цялата тронна зала беше изпълнена с гъст черен дим, кралицата Роуз беше в капан, а на трона седеше друг еднорог. Аурата ми излъчваше тъга, омраза и болка. Кожата ли беше тъмно сдиня, а гривата му беше черна като на котка. Едното му око беше завързано, приличаше на пират. Момичета ги побиха тръпки.
— Малките принцески решиха да се появят. Само си написахте смъртните присъди.
— Няма да ти се размине Яростен. – заплаши го Сиси
— Ох, принцеса София, инат както винаги. Ами вие принцеса Даяна къде ви е самочувствието. Ой, забравих вие сте нищо без София. Горката. Слаба и ненужна.
Момичетат се ядосаха. В ръката на Сиси се появи огън, а пък в ръката на Сара вода. Те извикаха и изтреляха вода и огън към злодея. Той направи шит и хвърли черна топка по тях. Тя гръмна и момичетата се оказаха на пода. Дишаха тежко.
— Момичета, бъдете силни. Не се оставяйте на болката да ви превземе. Спомнете си какво ви научих. Болката е само плот на въображението на мозъка. Всъщност тя не съществува. – продума кралица Розе с последни сили, като след това ѝ причерня и тя припадна.
— НЕЕЕ ! – Сиси и Сара плачеха.
Розе им беше като втора майка и не можа да я изгубят. Те се изправиха. Ква най се за ръка и направиха сърце от вода и огън. Извикаха и то се стрелна към врага. Удари го и мощна вълна се простря по цялото кралство.
Принцесите отидоха и освободиха кралицата на еднорозите. Тя бавно отваряше очи и поглеждаше ту към Сиси, ти към Сара. А пък очите на девойките бяха напълени със сълзи от щастие.
Беше се направила церемония за награждаването на принцесите. Затова че са проявили храброст и са се изправили срещу врага.
— Принцеса София ! Принцеса Даяна ! Принцеса София ! Принцеса Даяна ! – викаха гражданите на Бонбоненото кралство.
Всички животни от малки до големи се възхищаваха на Сиси и Сара. Те двете останали в историята на това измерение вовеки веков. Тяхната история се разказвала от поколение на поколение и в тяхна чест издигнали паметник в центъра на града.


КРАЙ !