Полъх за промяна

Момъкът, който спасил кралството

Имало едно време едно кралство. То било малко, но много красиво. Славело се с чудните си планини, пълноводните си реки, синьото море и плодородните си земи. Хората били умни и работливи, но за жалост не били единни. Кралят не умеел да управлява, така че поданиците му да са щастливи. Сред тях имало малък брой богаташи, които се стремяли по всякакъв начин да стават все по-богати, а бедните в това кралство ставали все по-бедни. Най-онеправдани били възрастните хора, които тънели в мизерия и дори се налагало някои от тях да просят, за да оцелеят. Не щеш ли един ден страшна болест завладяла света. Тя се разпространила със светкавична скорост и скоро дошла и в кралството. Засягала най-вече възрастните хора и много от тях дори загинали. Кралят събрал своите съветници, за да решат как да се справят с болестта. В тази ситуация трябвало всички да са единни и да загърбят различията по между си. Това бил и шансът на краля да се докаже пред своите поданици като добър владетел и да спечели тяхното уважение и доверие.

-          Нека да обезглавим всички старци и така ще спрем разпространението на заболяването. – предложил един от съветниците.

-          Но как така да ги обезглавим? Това означава да посегнем на хората, които са ни дали живот и които носят в себе си мъдростта на времето. Не се приема! Измислете нещо друго! – разгневил се кралят.

-          Тогава да съберем всички лечители на едно място и да ги принудим да измислят лек. – казал друг съветник.

-          Но това ще отнеме прекалено много време, а до тогава може заразата да обхване и младите хора и никой да не остане жив. – възразил отново кралят.

-          Тогава аз ще намеря решение на проблема. – чул се глас сред тълпата от хора.

На пред излязъл един момък, за когото се знаело в кралството, че е много умен и храбър. Той предложил да тръгне по света и възможно най-бързо да се върне с предложение как да се справят с непознатата болест. Кралят нямал дъщеря, чиято ръка да предложи за награда на момъка, затова му обещал да го възнагради пребогато, ако наистина успее да намери решение. Взел момъкът най-необходимите му неща и веднага тръгнал да дири лек за болестта. Вървял дни и нощи и стигнал Пирин планина. Тъкмо се канел да пренощува в една колиба, когато дочул песен. Решил да провери какво става и тръгнал след песента. Пред него се разкрила прекрасна гледка. Неземно красива самодива пеела и танцувала край един кладенец. Тя била облечена в дълга бяла рокля, а косата й стигала земята. Кожата й била снежно бяла, устните ярко червени, а очите й – тъмно сини. Щом я видял момъкът на мига се влюбил в нея. Самодивата също го забелязала и го заговорила:

-          Кой си ти, момко, и какво търсиш толкова късно в планината?

-          Тръгнал съм да търся лек за непознатата болест, която завладя света и нашето кралство. – отвърнъл й момъкът.

-          Аз мога да ти помогна, но първо, моля те, ти ми помогни да стана отново обикновена девойка. Самодивите ме отвлякоха и ме направиха една от тях, но аз си искам предишния живот. Те отидоха да се къпят в реката, но скоро ще се върнат, за да танцуваме самодивско хоро. Ако успееш да откраднеш булото ми, което те пазят, ще се превърна отново в нормална жена.

Обещал момъкът да помогне на самодивата. Скрил се в кладенеца и зачакал да дойдат нейните сестри. Не минало много време и самодивите дошли. Започнали да пеят и да танцуват, така както само те умеели. Тогава момъкът заговорил от кладенеца, а гласът му кънтял сякаш е на някой призрак:

-          Аз съм духът на кладенеца и вие нарушихте моето спокойствие. Толкова съм разгневен, че ще ви накажа за дързостта. Ако искате да ви пощадя хвърлете в кладенеца булото на момата, която отвлякохте последно и не се връщайте повече тук.

Уплашили се самодивите, хвърли булото на девойката и побягнали с всички сили. Тогава момъкът излязъл от кладенеца, а до него стояла прекрасната самодива, която отново се превърнала в обикновена мома. Тя била толкова щастлива, че се хвърлила в обятията на момъка. След това го завела при своя дядо, който бил отшелник и живеел високо в планината. Разказа ли му те всичко преживяно и го попитали как да се справят със заразата, която е плъзнала сред хората. Дядото на момата бил много мъдър човек. Изпратил двамата млади по живо по здраво, като преди това им дал най-добрият съвет, който да им помогне с решаването на проблема.

 Върнали се момъкът и момата в кралството и разказали на краля какво трябва да се направи. Той веднага разпратил глашатаи, които да разгласят сред народа  заповеди му. На следващият ден всички дюкяни и занаятчийници спрели да работят. Хората се затворили в домовете си, хранели се с домашно приготвена храна, заобиколи ли се само с най-близките си и станали задружни. Вече нямало разлика между бедни и богати, защото всички били равни пред нещастието. Минал се един месец и болестта отминала. Вече не покосявала никого, а хората все повече си помагали. Кралят си възвърнал доверието на поданиците и те започнаали да го уважават. Момъкът бил възнаграден пребогато и се оженил за девойката, която спасил. Всички заживели дълго и щастливо.