Полъх за промяна

ТРЕТИЯТ СИН

(песен втора от цикъла за Безименният)

 

И Слънце не изгря и не залезе. Луна не се показа ни се скри. Ни утро нито ден и здрач не е а нощ съвсем.

Човешката земя светлееше от огън на война. Злокобен върколашки вой издигаше се към небето но не достигаше Луна, а губеше се в нищотата оплаквайки незнайните герой. Те нямаше спокойствие във гроба да открият , а само спомена за пиршество ще бъдат във умовете на гарваните черни. Сред стъпкани в земята знамена блестяха мечове побити и върху ремъци протрити поклащаше се щит.  Сред грак на гарвани и стонове на губещи душа войници надигаше се детски плач.

Във битката калените войници не вкусвали от страх дори, сега мърмореха от ужас обладани. Пристъпваха от крак на крак не смеейки  да хвърлят сянка над тази странна детска дрямка.  И всеки сещаше за онез слова що вещаеха беда.  Отдръпваха се те от щита съзирайки там Сатана.  

Владетеля на Мрака страха надви и впери поглед в детското лице.  Момченцето разрита пелените и проплака:

-Тата!. .

Помръкна Владетеля на Светлината, гаче черен облак погази синевата.  

-Не ще допусна да се сбъднат тез слова що носеха във себе си беда. -извади той кама. -Ще пратя аз душата му покой да дири сред дебрите на Оня Свят.  Не ще допусна да погине вековната ни дружба.

-И тъй да турим на душите наши грях?

-Затрий го и не му мисли!-съветваше го Светлината.

-Не! Ще го отгледам и възпитам тъй както Лорак предвеща.

-Обричаш дружбата ни вражда, но тъй да бъде както пожела.

-На теб ръка аз няма да въздигна. На теб оставям да решиш как вековната ни дружба да превърнеш във вражда.

-Прави туй що смяташ за угодно. Но този, дори и син да назовеш в дома ми не води! Аз име няма да му дам. Речи го страх и ще си прав, страхувам се за Бездната и Светлината.

-Така да бъде, безименен ще израсте.

Настъпи утро и просветна ден, и здрач яви се нощта да предвести.  Тъй раздели се Мрак от Светлина.

Годините на времето изтърколиха се в забрава на туй що случи се тогаз.  Владетелят на Мрака остаря сдобивайки се с дъщеря. А скоро в мрака на нощта дари му син четвърти вярната жена. И само тез деца родени след оназ война присмиваха се страха и слух не даваха за тез слова що вещаеха беда. Другари верни бяха те на третия , безименният син. А двата старши братя , омраза и ли страх таяха и ни веднъж игра не изиграха със малкият си брат.

Стари възрастни мъже забравили какво е страх сега припомняха си всеки път кога сред Бездната съзираха момчето загледано към сивотата. Където пухкавата пелена прикриваше планините девет от Утрото и Здрача.

Във ден незнаен карета златна теглена от звездочели призрачни коне премина Мрачната врата.

-Не гледай ти към светлината. -посъветва го сестрата. -Че ще ти изгори тя сетивата.

-Но кой се осмелява светлина да донесе сред Бездната на Мрака?

-Нима не знаеш? Ах, почти забравих, че ти не си поемал Пътя. Когато Светлината сдобие се с дете от кралски произход и то достигне възрастта, поема Пътя-През девет планини в десета да дири своито име Мрака.

-А същото за нас ли важи? През девет планини в десета да дирим имената си от Светлината?

Отвърнала му само тишината. Макар и заслепен т светлината безименният син загледал се във златната карета. Какво било туй чудо странно донесено със светлината? Момиче, тъй омайно странно. Сърцето на безименният син претупало тревожно. Почувствал нещо плашещо тревожно. Боляло го от светлината но все на там го теглила душата.  

Сякаш гонг разцепил тишината, през времето преминали словата отекнали на времето сред сивотата.

-“ На път пред девет планини та чак в десета ще поеме, за да отиде в Царството на Светлината.  Ще се залюби с щерка на побратим твой, и мира няма да намери дорде я няма за жена.  Тогава сметка ще да ти подири и бащината смърт ще пожелай. ”

Смут налегнала земята от тез слова злокобни. Пред Краля призовали третият, безименният син.

-Сега какво?

-По Пътя досега не си поемал, защото син не си ми ти. -помръкнал Краля.

-Тогава кой съм аз?  Какво съм? Човек ли? Звяр?  Вампир ли, таласъм?

-Не си от Бездната на мрака, знам.

-Но как да разбера какво съм? Кажи ми тате и не ме мъчи!

-Когато с име назоват те, тогава и ще знаеш що си ти. Върви да дивиш царството на Светлината и своито име! Знай едно, на бойното поле роден си, във щит люлян си и мечове били са твоите залагалки.  За туй подарък за из пътя, ” Драконовият език” ти давам.

Стомана с цвят нечуван заблестял сред сенките на Мрака. Безмълвно, третият, безименният син поел подаръка прощален.  Загърбил Бездната на Мрака и Пътя той поел, да дири Царството на Светлина и своито име.