Полъх за промяна

Самодивска легенда

Далече, далече, далече в дън гори

живеели самодиви и момци.
Щом се здрачавало
самодивите с коси до земи,
с бели дрехи като пелени на вън излизали.
Вълшебни песни пеели
И с нежни гласове се смеели.
Канели с усмивки,
тези луди глави, местните момци.
Смели смелчаци били.
Борили се със змейове и с дракони дори,
та да танцуват до едни моми ли ще им се опре?!
Заблудени от хубост и игри
няколко момци на самодивско хорото се хващали.
Там близо до стария кладенец –
Танц Самодивски даже подхващали.
Не щеш ли изведнъж в кладенеца вътре
Незнайно как се озовали. Тъмница.
Момците страх не знаели .
Викали, викали, но никой не се показвал.
Тръгнали навътре в кладенеца да намерят как да се изкачат на земята.
Да видят пак слънцето и полята.
За да отидат пак при самодивите в гората.
Да смайват пак своите приятели със смлост и чудеса.
Вядяли нещо да свети. Започнали да копаят и копаели и копаели..
Открили съкровище под тая вълшебна земя.
Освен жълтици имало и един стар тенекиен пръстен.
Който го сложил излизал от кладенеца.
Така излезли неколцината - начаги.
За своите дела дълго разказвали и се смяли и приказки приказвали.
Пръстенът ли?
Всеки от тях вземал веднъж годишно,
Когато със самодивите танцувал.
Когато със самодива танцуваш дваж по-силен ставал.
Дали е танцувал или е красиви самодиви сънувал
Никой не знае..., но приказката всеки в този край е чувал.