Полъх за промяна

Болни амбиции

Преди много години в китното село Чударево живеел влиятелен търговец на име Спас. Всички хора от селото зад гърба му го наричали Скръндзата. Имал огромна къща същински палат, на която и кмета завиждал. С него живеели крехката му и мълчалива съпруга Дара и тримата им породени сина Кирил, Манол и Николай. Дворът им бил огромен, приличал на райска градина с много и различни цветя, декоративни храсти и каменни алеи. В средата имало фонтан, който представлявал човешка фигура с образа на самия Спас. Търговията му била успешна не само в Чударево, а и в цялата околия. Всичко което изкарал влагал в земи и имоти. Притежавал стотици декари ниви и овощни градини, както и стада с крави и овце. Продукцията му била известна и се славела с високо качество. За него работили много хора, които рядко оставали доволни. Държал се с тях пренебрежително, крещял за щяло и нещяло и им режел надницата за дребни провинения.

Още щом най-малкият син навършил седем години Спас започнал да ги подготвя за наследници на бизнеса му. Бил категоричен, че само този който притежава всички качества да развие търговията и да удвои приходите им е достоен да получи наследство. Докато били малки измислял спортни игри, за да поддържа и развива състезателния им хъс. Например кой ще скочи най-далеко, кой ще набере повече череши за един час, кой може да клекне най-много пъти или вървене по греда с чаша на главата, която не трябва да пада и още безброй други безсмислени игри, в които Спас влагал голям ентусиазъм. Искал да ги накара да вложат същата енергия в преследването на неговата цел в живота и да я превърнат в своя кауза.
Това обаче било трудна задача за мързеливите Кирил и Манол. Те използвали всяка възможност да се скатаят и да поспят на спокойствие, да полежат под някое дърво, да газят в реката или просто да се пошляят с другите момчета от селото. Баща им виждал това и в стремежа си да ги вкара в правия път задачките му ставали все повече и все по-абсурдни. За разлика от тях Николай бил строен и пъргав, игрите му се отдавали с лекота и той ги приемал като забавление. Въпреки, че не разбирал каква точно е целта на Спас, той изпълнявал всичко за да му угоди. И така с всеки изминал ден раздразнението на двамата по-големи братя ставало все по осезаемо. Те вече видимо странели от най-малкия си брат, гледали го със злоба, криели му вещите, връзвали му връзките на обувките една за друга, криели се и стреляли тайно по него с прашки и още куп други дяволии за отмъщение.
Умната Дара била мълчалив наблюдател на всичко това, но един ден не издържала и решила да поговори сериозно със Спас.
- Това което правиш не е хубаво, настройваш децата един срещу друг! Тези игри трябва незабавно да престанат! Един ден много ще съжаляваш!
- Ти май нещо си откачила?! Не се бъркай в мъжките работи, аз нехранимайковци няма да гледам. Занимавай се с къщата и градината и не се меси в моите дела.
Свило се майчиното сърце на Дара, скрила се в стаята си и плакала цяла нощ. Знаела, че е безсилна да се пребори с твърдия характер на съпруга си. С всяка следваща година Спас надминавал себе си. Задачите от физически постепенно започнали да стават математически. Баща им бил категоричен. - За да управляват търговията ми трябва да са много навътре в сметките и изчисленията. - Той бизнеса не е за глупави хора. - Вървял и повтарял това нервно като песен, която нямала край.
Естествено това не било никакъв проблем за Николай. Той бил отличник и математиката до такава степен му вървяла, че с лекота решавал задачите от горния клас. Имал силно развито логическо мислене и успявал да се справи с най-оплетените задачи.
Това преляло чашата на търпението на Кирил и Манол и те решили да се отърват от брат си като го подмамили да отиде с тях на разходка в гората. Когато стигнали достатъчно навътре те го хванали и го завързали за едно дърво.
- Повече няма да ни се пречкаш и да ни вгорчаваш живота! - казали злобно те и си тръгнали доволни. Не се обърнали нито веднъж на отчаяните молби на брат си.
По вечеря започнало да се стъмнява, докато се хранели двамата братя усещали напрегнатите погледи на Спас и Дара. Тишината станала толкова гъста, че можела с нож да се реже. Никога до сега не се било случвало Николай да се прибере по тъмно.
За негов голям късмет една ловна дружинка, която се прибирала от лов минала наблизо и обучените кучета веднага подушили Николай. Застанали пред него и започнали да лаят с пълна сила. Дошли ловците, видели премалялото от страх момче и го развързали.
- Кой те подреди така? - попитали те. - Николай едва успял да отвори уста и да измърмори нещо, което и те не могли да разберат.
Дара не била глупава и усетила, че братята са направили нещо нередно. Започнала да ги умолява да си признаят, но те мълчали и отричали докрай. Тогава Спас уплашен се намесил ударил по масата и извикал:
- Ако до една минута не кажете къде е брат ви ще ви прогоня не само от дома и селото, а и от цялата област, в която сме известни. Няма да ви дам нито стотинка и ще се погрижа повече да не си намерите нито хляб нито работа.
Братята се разтреперили, подкосили им се краката, не били виждали никога баща си толкова разярен. Набързо признали как закарали Николай в гората, как го вързали и го оставили на дивите животни да го изядат. Казали, че са го направили защото ревнували от него, че е по-добър в игрите и задачите и че е по-достоен за наследството. В този момент Дара се свлякла на земята. а Спас закрил очите си с длани и проплакал:
- Какво направих?- Защо бях толкова глупав? - Как успях да си повярвам и да настроя децата си един срещу друг? - Аз съм виновен, че детето вече го няма! - Прости ми Дара! Прости ми, че не те послушах!
В този момент на отчаяние на вратата се почука и на прага застанаха един от ловците и Николай, който се подпираше на рамото му. Като го видяха Спас и Дара се хвърлиха да го прегръщат и целуват, а двамата братя разкаяли се за постъпката си се извиняваха и молиха за прошка. Просълзен Спас каза на жена си: - Повече никога не ме оставяй да застраша живота на семейството ни. - Ти си по умна от мен и занапред ще се вслушвам в съветите ти. Прегърнаха се и се целунаха. Когато децата пораснаха достатъчно и бяха вече млади мъже, Спас им предаде управлението на търговията, като раздели отговорностите им според това, в което тях най-много ги биваше. Никога повече не позволи болните му амбиции да разрушат сплотеното му семейство.