Полъх за промяна

Петелът Ганко

Курникът на Дядо Данко,

Се сдобил с петела Ганко.

Едър, млад, надут, напет,

със строен гиздав силует.

 

Цял ден от кран на крак подскача,

и с младите кокошки се закача.

Перата си старателно почиства,

и опашката наперено разлиства.

 

Кокошките за него все говорят,

и за вниманието му се борят.

Коя и как да го омая,

де ще му излезе края.

 

Но имал той една любимка,

кокошката на име Гинка.

Тя вечно му се подигравала,

и на перата не му се възхищавала.

 

Не си достатъчно умен, красив,

глуповат си и мързелив.

Гласът ти не се чува,

колкото и да се надуваш.

 

Обичала тя тези игрички,

обиди да казва на срички.

Без дори да подозира,

петелът как ще се травмира.

 

Ганко започнал да страда,

сред кокошките настанала свада.

Коя от тях да му помогне,

обидата да превъзмогне.

 

Но Ганко лежи и се тръшка,

не чува, не вижда и пъшка.

Лошите думи да преглътне не може,

че болката му да се оталожи.

 

Бабата се чуди какво да го прави,

да го коли или да го остави.

Чудна супа за децата ще стане,

да се отървем от него Йордане!

 

Стресна се нашата Гинка,

какво е направила саминка.

Започна да се извинява,

да се моли и да се прощава.

 

Нека всеки се замисли,

преди обиди да разплисне.

Сред приятели, роднини

и по детските градини.

 

Че лоши думи не се забравят,

и приятелства добри развалят.

Използвай „Моля“ и „Благодаря“,

за да бъде по добър света!

/Латинка Петкова/