Полъх за промяна

БРАТОВЧЕДИ

             Живял в едно село добър човек. Всички селяни го обичали, защото бил работлив, помагал на другите и лоша дума никому не рекъл. Имал братовчед в далечно село, но отдавна не били се виждали, та добрякът решил веднъж на гости да му отиде. Заколил петел, отрязал единия бут от печеното прасенце, накарал жена си баница да разточи, взел шише ракия и дамаджана с вино, натоварил подаръците на магарешката каручка и тръгнал рано сутринта. Пристигнал някъде надвечер, поздравил братовчед си, усмихнал се и казал:           

             - Домъчня ми за тебе! От двама братя деца сме, като малки неразделни бяхме, а сега всеки има свой живот, свои грижи... Как си, братовчеде? Имаш ли нужда от помощ?
             Намръщил се другият, изгледал го изпод вежи и през зъби отвърнал:          
            - Как да съм? Посрещам неканени гости. Затънал съм до гуша в дългове и в работата. Така и така си дошъл, вземи, та изчисти обора и насечи дървата, донеси от кладенеца вода, запали печката, извади каквото си донесъл да хапнем и пийнем като хората...
             Запретнал ръкави човекът, свършил всичко, седнал на стола и от умора заспал. През това време братовчед му изял донесеното, пийнал си добре, облизал се и легнал сит в топлото си легло.       
             На сутринта гостенинът разбрал, че е нежелан в тази къща, приготвил се за път, извадил колкото пари има, подал ги на стопанина и рекъл:        
             - Благодаря ти, братовчеде, за посрещането! Жив и здрав да си и спокойни да са дните ти! Вземи тия пари и покрий с тях част от дълговете си и ако не ти стигнат, обади се да ти изпратя още. Все ще събера отнякъде, ще продам нещо, ще отделя от печалбата и ще ти помогна да си стъпиш на крака. Нали затова сме хора, да си помагаме!
            После се сбогувал и тръгнал за селото си...        
            В същото време съседът на братовчед му се обадил:    
            - О, комшьо, гости си имал!          
            - Уф! Не ме питай!... Един досадник! Яде, пи и се весели за моя сметка, посрещнах го като цар и като такъв го изпратих, а той - неблагодарник се оказа... Ама какво да го правиш - роднина ми е!       
            - Не си прав, драги, не си прав! - казал съседът му. - Човекът дойде като магаре натоварен, работи като вол при тебе и ти плати като на господар, а ти какво направи за него? Нито го нагости, нито го накара да си почине и го излъга, че дългове имаш... Засрами се! Неблагодарника си ти, това е положение... Жалко, че живеем един до друг и за приятел ми се пишеш...