Полъх за промяна

ПРОГОНЕНАТА ПРИНЦЕСА

В едно богато и красиво царство живеели цар и царица. Те си имали всичко, само дете си нямали. Минавали години, а болката на царицата била голяма. Един ден тя решила да отиде при прочута магьосница. Тя я посрещнала студено и казала:

– Ти ще имаш деца, не едно, а даже две. Но пази се, сурово ще бъдеш наказана!

Царицата не разбрала думите на магьосницата, с времето даже ги забравила, защото малко след това тя забременяла и родила момиченце. Детето растяло слабо и хилаво, крехко и болнаво. Не било красиво, но не било и грозно. Но най-важното – било безкрайно добро, с нежна и добра душа. Но майката не обичала дъщеря си , не й обръщала внимание, не се интересувала от нея. Момичето растяло сред прислугата, другарувало с обикновените деца и сякаш се радвало, че майка му не се интересувала от него. След години, когато малката принцеса била вече голяма, царицата родила момче. Радостта на владетелката била голяма. Дългоочакваният син и наследник на престола изцяло завладял царицата. Тя го пазела, глезела, обграждала с толкова много внимание, че не усетила как малкото момче се превърнало в себелюбив и егоистичен младеж. Младият принц гледал на всички с пренебрежение и омраза. Егоцентричен, високомерен, дори зъл, той искал час по –скоро да се възкачи на престола и да управлява. Към сестра си се отнасял грубо и жестоко. За да я отстрани от двореца, той настоял да я оженят за възрастен цар в малко недалечно царство. Девойката, огорчена и обидена, заминала за непознатото царство, но не забравила за отношението на майка си и брат си към нея.
Съпругът на прогонената принцеса бил възрастен, но благ и добър човек. Той много обичал своята съпруга, а народът, усетил благородството на младата царица, я обожавал.
По това време злият син на не по-малко злата царица искал все по-нетърпеливо престола. За да помогне на сина си, тя решила да организира заговор, да свали съпруга си от трона и да го даде на сина си. Метежът бил кървав и жесток. Законният владетел бил хвърлен в тъмница, а принцът се възкачил на престола. В страната настанал небивал терор. Царицата тържествувала - любимият й син бил владетел, а тя, заедно с него, властвала безнаказано. Разбрали, че царството е разединено и слабо, околните владетели го нападнали и отнели съществени територии от снагата му. Младият цар станал още по-жесток и още по-безмилостен.
В същото време прогонената сестра и млада царица се радвала на огромна народна любов. Тя родила две деца – момче и момиче - и съпругът й я е боготворял. Но не след дълго той починал и народът единодушно избрал за своя царица младата жена. Необичаната от своите близки жена станала най-обичаната владетелка. Тя се грижила за бедните и онеправданите, помагала на нещастните и отритнатите, възпитавала своите деца с любов и нежност. Постепенно и царството й се разширило и ставало все по-могъщо и силно. Но младата царица не била напълно щастлива. До нея достигали мрачни вести – баща й бил в тъмница, а брат й и майка й властвали с терор и насилие.
Тя чувала за безкрайни бунтове, за масови недоволства, за бесилки, издигани всеки ден.
Хората в бащиното й царство живеели в страх и ужас.
Един ден при младата обичана владетелка дошли пратеници – от царството на баща й. Брат й молел за помощ. В страната нахлувало диво и жестоко племе, което безчинствало и съсипвало градове и села. Младата царица се учудила – брат й не се обаждал повече от 10 години…А сега искал помощ…
– Кажете му, че искам да говоря с него лично – казала младата жена.
– Но Ваше Величество…Имаме нужда от спешна помощ!
– Казах! – отсякла жената и отпратила хората на брат си.
Минали месеци, но брат й не идвал. А царството му заприличало на смъртник, които лежал и чакал края си. Царицата започнала да се измъчва. Бащиното й царство щяло да загине, а тя нищо не правела… Но ето че един ден запъхтян конник й известил, че брат й чака на границата.
– Пуснете го! – заповядала тя
И зачакала. Брат й пристигнал по залез слънце. Царицата не го посрещнала,но заповядала да го нагостят, да му приготвят най-хубавата стая в двореца, да му окажат необходимите почести. А братът бил объркан, той очаквал упреци, недоволства…На третия ден царицата го поканила в своите покои.
– Е, братко, нека и аз ти кажа добре дошъл в моето царство! Имаш ли нужда от нещо, погрижиха ли се за теб….
– Благодаря, царице..Нямам нужда от нищо…Знаеш защо съм дошъл..
– Не мога да ти помогна, братко..
– Но, сестрице…
– Ти отне властта по незаконен начин, хвърли баща ми в тъмница, колиш и бесиш..
– Всичко ще направя, само помогни, до месец и педя няма да остане от бащината ни земя – младият мъж коленичил и молитвено събрал ръцете си. А сестра му го гледала изумена.
– Иди си –казал тя – и направи това, което трябва!
И братът си тръгнал с наведена глава.
Вестоносци донесли на младата царица, че брат й освободил баща си от тъмницата и се отказал от престола. На трона отново се възкачил законният владетел. Народът го посрещнал възторжено. Армията се мобилизирала. Мъжете, въодушевени, се записвали доброволци. А царицата изпратила в бащиното си царство подкрепление.. За кратко време нашествениците били прогонени. В царството настъпили мир и покой. Един ден злополучният принц дошъл при баща си и рекъл:
– Сбогом, татко.Аз си тръгвам, моето място не е тук. Нека сестра ми и нейните деца бъдат твои наследници!
И си тръгнал. Никой повече не го видял. Злата му майка също изчезнала безследно. А след време синът на мъдрата сестра обединил двете царства и станал владетел.