Полъх за промяна

СНЕЖНОТО МОМИЧЕ

Сред зелените клонки на коледната елха, обсипана с кристални топки се люлеела сребърната люлка на Снежното момиче. И никой не знаел, че тази нощ то е долетяло от небесните звездни селения, за да се порадва и да види с очите си прочутата в цялата вселена Голяма Бяла Коледа. Снежното момиче било бяло като сняг. Пеело бялата си песен. Коронката на главата му била с цвета на Луната – златната господарка на нощното небе, на която принадлежало спокойствието и щастието на Земята. 

-Ах колко много се изморих! – въздъхнало момиченцето и полегнало в люлката.
-Ние също много сме изморени и много сме тъжни-прошепнали коледните играчки.
-Защо? Не се ли радвате? Скоро ще посрещнем Голямата Бяла Коледа. Аз дойдох специално, за да я видя.
-Да, така е, но докато не завали истински сняг не може да има истинска Бяла Коледа.
-Тук от години не е паднала и една снежинка. – казало едно позлатено пингвинче.
-И Дядо Коледа с шейната и еленчетата няма как да пристигне... - продължила катеричката.
-За това ли сте се натъжили?
-Да. – казали дружно коледните играчки.
-Ще ви кажа една тайна. Когато летях насам видях, че на Марс вече вали сняг – прошепнало Снежното момиченце и отправило поглед към звездното небе.
Докато играчките се оплаквали, че не е завалял истински сняг и няма да има истинска коледа децата заобиколили елхата, запалили бенгалски огън и запяли коледни песни. Едно дете извикало:
-Вижте...Вижте...Снежното момиченце е пристигнало...Снежното момиченце е пристигнало...
-Нека да го залюлеем в неговата сребърна люлчица...
-Да го залюлеем...Да го залюлеем...- извикали всички в хор.
-Ако успеем да го разсмеем и зарадваме то ще се почувства толкова щастливо, че ще повика снежинките от Марс да се изсипят върху нашето градче.
Сребърната люлка със Снежното момиче се залюляла толкова силно, че момиченцето се разсмяло и със смехът му от небето заваляли снежинки. Те завили всичко с пухкаво бяло одеяло.
Много деца тази вечер за пръв път видяли истински сняг!
Луната се усмихнала и ги посипала с вълшебен прашец.
Станало много тихо...
Всички заспали дълбок снежен сън и не успели да видят кога е пристигнал добрият Дядо Коледа с джуджетата, Снежанка и подаръците.
На сутринта Снежното момиче отново се залюляло в своята люлка и отново завалял сняг. Децата протегнали ръчички към люлката, взели момиченцето и отишли заедно на пързалката.
Снежното Момиче било толкова щастливо, че не спирало да се смее, а снегът все така продължавал да се сипе като захарен памук.
За всички Коледата едва сега започвала.