Полъх за промяна

В СЪНЯ НА СИНЯТА ФЕЯ И КУКЛАТА

В една вълшебна тъмна гора

живееше синя фея добра
имаше пръчица с връх магичен
света правеше много различен.
Всяка неделя в ранни зори
посрещаше меките слънчеви дни
и тогава играеше в тази росна трева
с боси крачета до късна тъма.
Куклата с къдрави руси коси
нейна приятелка беше, дори
скиташе с нея, когато заспи
в далечните сънища по странни земи.
Пееха песни с горските птици
мелодии чудни на две хубавици
тогава ги слушали трите сестри
трите сестри на горските синеви
които се скривали в скалните пещери.
Никой не виждал техните красиви лица
но нощем спускали завеси от
плътна тъмнина, изплитали пердета на нощта.
Те прегръщали надлъж и шир цялата гора
така те властвали до утрото,
до господаря на деня, наречен светлина.
В една вълшебна тъмна гора
живееше синя фея добра
имаше пръчица с връх магичен
света правеше много различен.
Феята с пръчицата, с връх на звезда
един ден направи реален съня.
И куклата нежна с руси коси
тя съживи, с помощта на трите сестри
тогава стана съня истински, като света
и мелодия с ноти вълшебство
изпяха в тяхното детство.
Цялата тъмна и мрачна гора
потрепваше с меки листа.
А дървесните клони бяха ръце
аплодираха бурно техните песни с цяло сърце
И реката с тихи води, с нейния шепот ги поздрави.