Полъх за промяна

Слънце, облаци и вятър

Един ден слънцето се скарало на вятъра.

- Ей, ти така не ми помагаш! Облаците, които ми докарваш почти скриват моите лъчи. А това на всичките вреди. Облаците това и чакат. Подгонени от теб сега, те задържат моята топлина и изстива цялата земя. Така става в природата и не са доволни и хората. Вместо да им топли и блести, случва се и дъжд да завали. Защото житото им тогава няма да узрее на време, зеленчуците няма да пораснат, а дърветата няма да дадат плодове.

- Не съм виновен само аз – засвирил тънко вятърът. Въздушните течения създават моите настроения. От тях понякога съм тих и скромен, понякога съм бурен и непокорен. Виж, дори челото си разбих, да се блъскам в планините, да чупя дървета и клони в горите, да вдигам в морета и океаните вълните, дори и да хвърлям прах на хората в очите. Въздушните течения са виновни и с тях облаците, които идват.

   А облаците по пътя както си вървели, като чули какви ги говори вятърът, веднага застрашителна поза заели.

- Стига с празни думи голословни! Възможно е и ние малко да сме виновни. Понякога сме черни облаци, но не сме и разбойници. Нашата природа е такава, че когато слънцето водата я нагрява, тя се изпарява. Така след време облаци се получават. А, когато станем много и съвсем почернеем, страшно става. Тогава ставаме дъждовни облаци. И се явява вятърът и ни помага, така ни изпраща, където си поиска. Един облак сам посоката не взема, а на където вятър го притиска. и поема.  

         Оправданията продължили дълго и слънцето се уморило да ги слуша и мъдро замълчало. Не се намесило повече в спора, кой е виновен. То знаело, че и вятърът и облаците идват и си отиват, а то ще си остане завинаги на небето да служи на хората.    Все пак, слънцето решило, че и от облаците има някаква полза. Те  понякога правят дъждове  и така дават влага на природата, а в горещите дни създават и сянка над главите на хората. Може би и вятърът, макар че правел много пакости, често имало полза от него. Най-важната е, че разнасял навсякъде семената на растенията и така помагал животът им да продължава.

         Усмихнало се слънцето на своята умна мисъл и се оттеглило да спи. После бавно се скрило зад планината.

         А вятърът и облаците продължават да споря, кой е виновен, та чак до наши дни.