Полъх за промяна

Змеят и Дора

Когато на огненият змей Оги му повериха да се грижи за селото, беше млад и ентусиазиран. Селцето беше сгушено в стръмен слон на планината, хората бяха добри, работливи и сговорчиви, къщите им – чисти и свежо варосани, дворовете – изпъстрени с дъхави цветя. Задачата на Оги беше да пази селището от врагове, да предпазва нивите от градушки и други бедствия, за да се осигури прехраната на хората.

Той имаше способност да се преобразява и често в образа си на човек се появяваше в селото. Хората му се радваха, черпеха го и бяха благодарни за добрините му.
Случи се така, че змеят се влюби в най-красивата девойка. Дора много се уплаши, защото имаше поверие, че която стане любима на змей, повяхва и бързо умира. Млада беше, мил ? беше животът, затова не се съгласи да стане негова жена.

Залиня Оги. Не излизаше от пещерата, не се радваше на нищо, не се мяркаше в селото. Хората му носеха храна и вино, чайове от билки, но змеят се залежа дълго. Нямаше кой да спасява житото от градушки, а чужди змейове отвличаха добитък.

Само Дора можеше да спаси селото. Тя се страхуваше, но и не можеше да издържа повече упрека в очите на хората. Една сутрин по първи петли събра най-необходимото, завърза го в бохча и тръгна нагоре в планината. Чувстваше се обречена и нещастна. Едри сълзи се стичаха по бузите й. Как ще живее без родители и дружки, без седянки, веселби и хорA?

Пълната луна осветяваше пътя й и нежно я милваше, разбирайки мъката й. Малко след изгрев девойката стигна до пещерата. Оги беше усетил приближаването ?, беше поразтребил леговището си и наплискал лицето си в близкия извор. Чакаше я светнал и щастлив, но когато я видя посърнала и с незасъхнали бузи, той също помръкна.

- Няма да те докосна, любима, ако ти не желаеш.

Дора го погледна с благодарност и възхищение. Той беше в човешкия си образ – красив, силен и добър.

Не след дълго в небето се появи хала – голяма, хищна и зла. Понесе се към селото, което напоследък беше уязвимо и безпомощно. Дора видя как Оги в миг се преобрази. Огромното му тяло, покрито с люспи, се напрегна, изпъна шия, а от устата му излизаха огнени езици. Спусна се след халата и изчезна в далечината. Когато се върна, имаше рана вляво под крилото. Беше победил и изгонил нападателя, но силно кървеше. Девойката набра лековита билка, свари я и наложи раната. В този миг не изпитваше страх, помагаше от сърце и душа.

Заживяха двамата в пещерата, но Оги виждаше, че момичето страда. Толкова я обичаше, че беше готов да я пусне по живо, по здраво да се прибере вкъщи.

Един ден незнайно от къде се чу силно бръмчене. Дора първа изтърча и видя огромно чудовище да кръжи в небето. Нямаше крила, а само огромна перка отгоре. Оги се изненада.

- Как ли е проникнало тук?

- Какво е това чудовище?
- Метално. И не е толкова страшно. Без хората в него е напълно безсилно.
- Какви хора?
- Хората от металния свят. Те живеят отвъд планината и не могат да навлизат в нашата територия, защото е защитена по специален начин. Но аз дълго боледувах, а за да е здрава защитата, трябва да я укрепвам със силата си. Така нашият свят ще бъде невидим за тях.
Девойката почти нищо не разбра. Оги я подкани да се скрият зад близката скала и да наблюдават какво ще стане. Металното чудовище с перка на гърба се спусна и кацна на малка поляна. Онемяла, Дора видя как от него слязоха двама мъже. Заоглеждаха склона и отвесната скала. Чуваха се откъслечни думи, но стана ясно, че харесват мястото и е подходящо да се изкопае тунел в планината.
- Искат да наранят планината? - изненада се девойката.
- Не се плаши, Дора. Те наистина искат едно друго метално чудовище да преминава по релси през тунел. Но сега съм здрав и няма да го допусна.
- А на тях защо им е всичко това?
- Това е начин металните хора да се придвижват във въздуха или по земята.
- Виждам, че могат да ходят.
- Могат, но техният свят е голям и искат бързо да пропътуват големи разстояния. Извличат метали от земята и от тях правят своите превозни средства и други неща.
- О, те не жалят Земята. Но май е доста приятно да летиш с ей онова чудовище там.
- И те така мислят. Така са искали. И техните закрилници са им помогнали чрез ума си да създадат тези машини, които ти наричаш чудовища. Ние, закрилниците, сме длъжни да помагаме на хората да се развиват, но в каква посока, те решават.
- А ние?
- Твоят народ иска да живее в хармония с природата. Никой никога не е пожелавал да лети.
- Аз искам, но не с метани чудовища. Например с крила като теб.
- Човешкото същество има много неразвити способности. И щом искаш, ще ти помогна да полетиш по твой си начин, а после ще покажем на твоя народ какво може да постигне всеки, който пожелае.
Страхът от змея в Дора се стопи докрай. А когато няма страх в едно същество, то се изпълва с онази любов, която му позволява да вижда трезво нещата. Девойката не само харесваше Оги, не само му се възхищаваше, тя го обичаше с онази незаслепяваща разумна любов, която е вечна и неподвластна на време и обстоятелства.
Дора стана жена на Оги. Змеят беше изпълнен с енергия и вдъхновение. Имаше нова задача за хората от селото и верен партньор.