Полъх за промяна

ЩУРОМИР

ИСТИНСКА ПРИКАЗКА

Помня още този ден. Жив е споменът у мен. Случаят е неприятен, но за пример, знай, понятен!

 

Казваше се Добромир. Кръстихме го – Щуромир. Ще разкажа, драги, мили, що така сме го решили!
Както всичките деца и момчето бе с крилца, ала малко по-различни. Имаше идеи лични! Все играеше си сам. Ще си кажете: „От срам!“ Не, приятели добри, той не търсеше игри с влакчета и с камиони, с пиана и с цуктромбони. Всички тия залъгалки са за бебетата малки! Той планувал от зори, нещо важно да твори!

Искал е да е прославен и, разбира се, забавен ! Всеки в него да се вглежда - хранил си е той надежда! Ех, да бяхте му видели, начинанията смели!

От учителките скрит и, за нещо си, сърдит, да, за някакво мече, скара се с едно момче. Не мечето бе причина, а момчето го надмина след игра на дълъг скок. Сякаш, че го блъсна ток! Тъй вината му приписа, че момчето, чак се слиса!Той с характер бе такъв, при игрите да е пръв! И загубеше ли мача, търсеше вина в играча. В себе си не виждал грешка! Не търпеше забележка!

А веднъж, – то бе на двора – за да видят много хора, колко е добър бегач – спъна се и, свърши... с плач! Ала туй не го уплаши и забърка нови каши!

Да покаже, че не пада , с куц крак скача по ограда и, с усмихнато лице и разперени ръце, имитирайки мотора, отвисоко, сред простора, сякаш че от самолет, нам изпращаше привет.

Да ви кажа, че бедата дойде ли веднаж в главата, и не я ли ти предвидиш, много патила ще видиш!

А сега да продължа, всичко туй, не е лъжа!

За да плувал в океана, взе че скочи в шадравана, а пък с мокрите си дрехи, – ( били рицарски доспехи!? Тази мисъл, тъй „ разумна“, откъде де и как му хрумна,?) – ,искаше да ни докаже, че единствен той е важен и, сред нас, е най - прочут – хвърли всички ни във смут! Сили от къде намери? На дърво се покатери! Стигна...леле...до върха и попари ни дъха! Клони почна да люлее и със пълен глас да пее: „Аз съм истински орел! Като мене ,кой е смел? Отвисоко е красиво, а при при вас е само сиво!“ Но каква се случи тя ...!? Към земята полетя!

Беше гледката ужасна. Спомням си аз още, ясно, как жестоко той пострада! Не защото му се пада, а защото той, тогава, си потърси смешна слава! После в гипс му бе ръката, с бинт превързана главата, с опериран бе далак, в шина – левият му крак, десният – на макара, счупени и три ребра. Между четири стени в болница лежа със дни. Дълго беше неподвижен. От другарчета обгрижван, да го возят във количка, там изреждаха се с всички.

Е, накрая, оздравя, но остави и следа – името на Добромир си остана Щуромир!

Да, ще каже всеки, знам Този случай е за срам! А от мен съвет вземете: Като него, не правете! И със чест да заблестите, разум влагайте в игрите!
.