Полъх за промяна

Вълшебният кавал

Младият овчар Асен загубил седем от овцете, които пасял. Те се шмугнали в гората.Асен излязъл на една поляна, в средата на която стояла магьосницата. Тя викнала:
– Овцете ли си загуби, овчарю?
– Да, дойдоха насам ! – плахо отвърнал Асен. Вещицата се засмяла и викнала:
– Ей тука има един дълбок кладенец, пълен със съкровища. Искам да слезеш долу и да ми донесеш медния кавал, който дядо ми забрави преди време долу, а среброто и златото са за теб! После ще ти върна и овцете!
Асен се спуснал в кладенеца и ахнал, защото открил седем стаи, в които имало огромно имане. Сребро, злато, скъпоценни камъни и какви ли не още чудеса. В последната стая видял само една масичка, върху която стоял медният кавал. Асен го взел, повъртял го в ръцете си, па и си рекъл:
– Я да видя дали той ще има същия звук като моя дървен кавал!
И засвирил, както обичал да свири на овцете си. Ненадейно пред Асен се изправил един джин и с гръмовен глас го запитал:
– Какво ще заповядаш, господарю!
В първия миг Асен се стреснал, но после сложил в джоба си няколко златни монети и рекъл:
– Изкарай ме горе, проклетата вещица изпрати в пъклото!
Веднага щом се намерил горе, Асен подкараловцете към дома си. Но гладен и уморен, влязъл в един хан, който се намирал на пътя му, седнал на една маса и поискал ядене и вино.
– А имаш ли с какво да платиш, голтако? – запитал ханджията. Наоколо всички се разсмели, защото не вярвали окъсаното овчарче да има пари. Но очите им щели да изхвръкнат, когато видели, че Асен извадил една златна монета и я хвърлил на масата.
Всички ахнали, а ханджията се провикнал:
– Тук само принцовете плащат с такива пари. Този овчар е крадец. Извикайте джандарите да го затворят в тъмницата и утре преди сватбата на принца ще го обесим на площада, ха-ха-ха! –доволно се разсмял ханджията и побързал да прибере златната монета. Затворили овчаря в тъмницата.
На другата сутрин рано, рано го повели към бесилката на площада. Народът се тълпял да гледа сеир, а царят и младият принц седнали до бесилката да наблюдават. Преди да му надянат въжето, съдията го попитал:
– Имаш ли последно желание?
– Да, да посвиря на кавала си!
– Разрешено ти е, таман ще ни развеселиш! – всички бурно се разсмели.
Овчарят извадил медния кавал и засвирил така игриво, че всички наскачали и почнали лудо да танцуват. Вече уморени до краен предел, хората падали на земята изтощени.
– Стига толкова! – викнал изтощен и царят, но овчарят продължавал да свири. Скоро всички били на земята, но продължавали да се гърчат, сякаш танцували.
– Моля те, всичко ще ти дам, само спри! – примолил се царят.
– Искам дъщеря ти за жена и половината царство! – извикал овчарят.
В този момент се явил джинът и овчарят викнал:
– Доведи ми царската дъщеря и попа да ни венчае!
– Асен хвърлял златни монети на бедните, а той хванал за ръка царската дъщеря и я повел при овцете.
– Вече си моя жена, ще доиш овцете, ще ги стрижеш, ще им чистиш, а да не забравим, че трябва и на мен да приготвяш обяд и закуска!
Един ден царят и царицата дошли да видят дъщеря си и царицата ужасена попитала:
– Ама, как търпиш тая воня, дъще?
В този момент се появил Асен и засвирил на кавала. Царят, царицата и дъщеря им започнали буйно да играят хоро. Но този път овчарят се смилил и спрял навреме свирнята преди да паднат от изтощение на земята. После всички седнали на масата...