Полъх за промяна

ОГНЕНИЯТ ЗМЕЙ,ЖЕЛЕЗНИТЕ ЧУДОВИЩА И КОНЯРЯТ МАТЕЙ

             Преди много векове имало едно царство-господарство, наречено страната на здрача, защото там царял постоянен здрач, предизвикан от един зъл магьосник. Той живеел в близката планина и вършел какви ли не злини на хората. Преди години той искал единствената дъщеря на царя за жена, но царят не се съгласил и сега магьосникът Чакра, превърнал се в огнен змей, вилнеел по царството, като запалвал колибите на селяните, убивал добитъка им, отмъкнал и малкото храна, която те изкарвали от неплодородната земя.

            Тогава царят призовал всички юнаци, обещавайки им: ”Който победи злия магьосник Чакра, ще му дам  дъщеря си за жена и половината царство!”

            Оттогава много юнаци се борили със злия магьосник, но всички претърпели крушение: едни загинали, други били изгорени, трети били превърнати в каменни статуи.

            Царската дъщеря израснала в игри със сина на коняря Матей. Царят често ѝ се карал:

            – Защо не си играеш със принцовете, твоите братовчеди, а все скиташ по полето със сина на коняря ми?

            – Тате, той е забавен и добър, а принцовете са скучни, тъпи и зли!

            Веднъж, когато се прибирал от поредната игра с принцесата, двадесетгодишният Матей намерил баща си в конюшнята, пронизан от стрела, едва дишащ. Матей се спуснал уплашено към него.

            – Тате, тате, какво да направя?

            – Злият магьосник Чакра отвлече жребците на царя. Върви, намери ги, сине! – едва прошепнал баща му и замрял.

            Матей взел лъка и колчана със стрели, както и ножа,  който му подал  баща му с думите: „Това  не е обикновен кинжал, той ти е дар от феята, твоята кръстница. Единствено с него може да бъде поразен злият магьосник!”

            Матей яхнал коня на баща си и поел сред здрача към планината. А в това време злият Чакра, превъплътил се като огнедишащ змей, сеел смърт сред селяните, подпалвайки сламените им къщи, а двете железни чудовища му помагали, помитайки всичко по пътя си.

            Матей достигнал до планината, обградена от гигантски скали. Слязъл от коня, потупал го по гърба и казал:

            – Хайде, приятелю, прибирай се! Оттук поемам сам!

            Ненадейно конят проговорил с човешки глас:

            – Не, сам няма да се справиш. Ти имаш нужда от мен!

            – Да, но как ще се катериш по тези канари?

            – Ето така! – отвърнал конят, а Матей смаяно гледал как ненадейно му израснали криле.

            – Е, тогава да летим към бърлогата на звяра! – казал Матей и яхнал коня, който полетял към замъка на злия Чакра.

            Още отдалеч младежът видял огнедишащия змей, който кацнал пред замъка и в миг се превърнал в магьосника Чакра. Конят казал:

            – Виждаш ли онова растение? Намажи върховете на стрелите с сок от него. Уцелиш ли магьосника, той ще изгуби способността да се превръща в огнедишащ змей. Тогава ще се справиш с него!

            В това време Чакра ги видял и гневно процедил:

            – Ах, вие, жалки човеци! Сега ще ви превърна в каменни статуи или ще ви изгоря в огъня!

            – Сега е моментът, стреляй! – викнал конят и Матей бързо изстрелял три стрели към злия Чакра. Той точно изричал магията да се превърне в огнен змей, когато и трите стрели го улучили. Вбесен, той извикал на железните машини:

            – Вървете, смажете натрапниците, изгорете жалките човеци!

            Машините, бълвайки огън, се отправили към Матей, но конят му се издигнал във въздуха и се отправил към Чакра, който изричал поредната магия, но успял да се превърне само в черен гарван.

            Конят викнал на Матей:

            – Сега е моментът. Метни кинжала!

            Матей хвърлил умело кинжала и пробол гарвана, който изпищял и паднал мъртъв на земята. Миг след това здрачът ненадейно изчезнал и слънцето отново осветило със сияйна светлина здрачното царство. Царят, красивата му дъщеря  и царедворците излезли от замъка.

            И видели към тях да се спуска Матей с крилатия си кон. Всички щастливи го приветствали, а младата царска дъщеря се хвърлила към него, прегърнала го и казала на царя:

            – Него искам за съпруг и никой друг!

            В този миг крилатият кон се превърнал в кръстницата на Матей и казала:

            – Бъдете благословени и живейте в мир и любов!

            Царят се понамръщил, но нали сам обявил наградата, бързо склонил. И се дигнала чудна сватба, която траяла три дни и три нощи. И аз бях там, ядох, пих и се веселих.