Полъх за промяна

Войникът и трите царски дъщери

Било по времето на одрисите в днешна Тракия. Войникът Лазар от армията на император Котис I се връщал след поредната победа на императора в отпуск. По пътя конят му умрял и се наложило Лазар да продължи пеша към родното си село.

Уморен, гладен и жаден, той спрял край един кладенец с надеждата поне да пие вода. Свалил раницата от гърба си и надникнал в кладенеца, но в полумрака не видял вода. Хвърлил едно камъче, второ, но не чул шум от вода, дори като че нямало дъно, а дрънчало на кухо. Съвсем отчаян, приседнал край пустия кладенец и се замислил. Ненадейно чул кикот и съзрял една стара, грозна вещица, която пристъпяла към кладенеца, държейки някакъв жезъл в ръка. Преди войникът да й каже, че кладенецът е пуст, тя изграчила:

– Тук няма да намериш вода, но аз мога да ти дам и вода, и храна, и то в изобилие! И не само това, а ще те направя много, много богат. Ти трябва само да се спуснеш в този кладенец и да ми донесеш старата сабя на дядо ми, който я скрил там от нападналите го крадци. Долу ще видиш три стаи. В първата има сребро, във втората злато, а в третата е онази ръждясала сабя на дядо. Но той ме закле да я извадя и да му я занеса горе в планината, където живее сега. Даваш ми сабята и взимаш сребро и злато колкото можеш да носиш. Ако си съгласен... ето я първо трапезата!
Тя замахнала с жезъла и след миг се появила маса, отрупана с много вкусни ястия, вино и вода. Войникът посегнал към водата, но масата отскочила назад.
– Добре, съгласен съм! – едва промълвил с пресъхнали устни и масата подскочила до него. Пил войникът вода, после почнал да яде от вкусотиите. Накрая изпил една кана вино. Доволен, се отпуснал Лазар и дори задрямал, но го събудил гракът на вещицата.
– Хайде, какво чакаш, донеси ми проклетата сабя!
– Добре, добре, слизам! – отвърнал той и бързо се спуснал в кладенеца по едно въже, подадено му от вещицата. Видял долу три врати. Когато отворил първата, блеснало среброто. Отворил втората, там заблестяло златото. После отворил третата и на една масичка видял една наистина ръждива сабя. Влязъл той, взел сабята, огледал я и промърморил: „Така оръжие не се оставя“ и веднага скъсал парче от ризата си и почнал да лъска с него острието на сабята, но едва докоснал го, изневиделица пред него застанал един черен гигант и викнал:
– Аз съм робът на вълшебната сабя, какво ще заповядаш, господарю?
– Ами, една вещица ме прати да взема сабята. Каза, че била на дядо й...
– Лъже проклетницата, защото отрови предишния притежател на това велико оръжие. Който го притежава, ще господства над целия свят, това е, господарю!
– А ти ще можеш ли да ме качиш горе? – запитал войникът.
– Разбира се, господарю!
Само след миг войникът бил пред вещицата, която го изгледала злобно и изкрякала:
– Хайде, дай ми ръждясалата сабя! – и тя заплашително вдигнала жезъла си.
– Ей сега! – отвърнал войникът и с един замах със сабята отрязал главата на проклетата вещица. Веднага след това поискал от великана да му донесе една торба злато, взел я и поел по пътя към селото си, свиркайки си весело.
В това време царят се връщал от лов и войникът съзрял неговите три красиви дъщери, които надникнали от каляската. Войникът веднага се влюбил в най-малката. Той им се поклонил, поздравил царя и казал:
– Аз съм принцът на Тракия. Досега бях на война под водачеството на императора на одрисите. Сега се завръщам богат в родната ми Тракия. Царю, ще ми дадеш ли за жена най-малката си дъщеря?
– Ще ти я дам, но трябва да платиш с много злато и сребро, ако искаш да си царски зет!
– Тук нося само една торба, но мога да уредя моят слуга да ти донесе цяла каляска, пълна със злато!
– Направи го и ставаш мой зет!
Войникът извадил сабята, позачистил я и пред него се явил гигантът дух.
– Какво ще ми заповядаш, господарю?
– Напълни една каляска със злато и го дай на царя, а после искам да ми построиш един замък на оня връх над моето село!
– Всичко ще бъде така, както пожелахте, господарю! – отвърнал гигантът и изчезнал, за да изпълни заповедите.
После направили сватбата и три дни яли, пили и се веселили, а войникът раздал много злато и сребро на своите съселяни. А тъй като жезълът на вещицата можел да създава и премахва магии, войникът заповядал на духа на сабята да го хвърли в оня пуст кладенец, където се намира и до днес, но никой не ще го открие, защото войникът наредил да се затрупа кладенецът.
И той заживял щастливо с младата си жена, но не забравил своите съселяни и все гледал да им помага.