Полъх за промяна

Сандък

Живял някога старец белобрад с талант на музикант.

Той щом усетил, че края му е близо,повикал сина си тихо.
Сандък му завещал с огромен катинар, голям като за цар.
С последен дъх заклел го като очите да го пази.
Да го отвори щом косата цяла в бяло се обагри.
Че там той съхранявал най-ценното си притежание.
-таланта музикален дето от него се изхранвал.
И минали години побеляла му косата.
Цял живот от музиката пълнил той торбата.
И решил в ден случаен да прегледа своето богатство,
съндъка прашен да прерови, таланта си да види,
ключа да намери, капака да отвори.
И що да види беловласи музикант-
камъни и прахоляк, и малко листче с пояснение:
"Таланта в теб видях още от дете ,но ти трябваше
малко поощтрение и вяра в него (той в теб живее).
Затвори го и предай на следващото поколение.
Другото е камъни и прах."
И стария съндък поколения наред
таланта съхранява на поредния човек.
Приказка това е с начало и без край.
Талант в наследство всеки получава знай.