Полъх за промяна

БОДЛИВО ЕЛЕЧЕ

Малкият Ежко на баба си рече:

-          Няма да нося бодливо елече!

 

Плашело всички, даже сиво било,

той вече не искал това облекло!

 

Покривал се Ежко цял със листата,

докато тичал в игри из гората,

 

и с дъхави круши, ягоди, дренки,

и сладки гъби, малини и семки.

 

Плашел врабчета, пчели и светулки,

от него бягали дори невестулки.

 

Баба му с обич съветва, гълчи,

бърбори си Ежко, не слуша, търчи.

 

Смело, без дрешка, ходи юнака.

Как не усеща, че лошо го чака?!

 

Минаваше Ежко под дива лоза,

приятелят Врабчо не го разпозна.

 

Умисли се Ежко, дори натъжи,

ала наперено напред продължи

 

После го взеха дори за къртица,

но най се уплаши от рижа лисица.

 

Зърна тя Ежко без дреха бодлива,

нямаше нужда дори да се скрива,

 

да дебне, да чака и да пресмята

ще има ли обед тя за децата.

 

Ежко усети и хукна да бяга,

кри се в долчинки, даже заляга

 

във дупки със паяци, непознати,

ех, таралежът какво си изпати!

 

Удари се в камък, падна в реката…

И колко студена беше водата!

 

Той вкъщи задъхан едва се прибра,

че много е сбъркал самичък разбра.

 

Нали таралеж е? Ще носи елек,

така ще остане животът му лек!

 

В гората се стъмни, започна нощта,

спокоен е Ежко и тъй обеща:

 

 – Своята баба ще слушам, защото

с обич голяма ми мисли доброто.

 

Вече ще нося бодливо елече,

така ще е злото много далече!

 

Моите сиви и остри бодлички

държат ме далеч от лоши ръчички.

 

Само когато съм с тях натъкмен,

във дивия лес съм докрай защитен!