Полъх за промяна

ПРИКАЗКА ЗА ЧИНОВНИЦИ ИЛИ, НАДЕЖДИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ЕДНО БУНИЩЕ

Кварталното бунище на един град / не нашия / бе с приповдигнато настроение. Достойни за уважение хора, бяха му дошли на гости. Откак се бе пръкнало на белия свят, подобна чест не бе му оказвана. Това не бяха някакви си там вехтошари, които по цял ден ровеха из него. Къде ти! Тия елегантни мъже въобще не го докосваха. Те само внимателно го наблюдаваха, нещо си записваха, фотографираха го, говореха помежду си със сложни и изискани думи, които бунището не разбираше, но чувстваше, че ще му се случи нещо приятно. Успя все пак да запомни мелодиката на думи като “урбанизация”, “цивилизация”, екологизация”, няколко пъти до него се докоснаха звуците на духоокрилящата думичка “култура”. Особено силно се развълнува, когато чу: “Та тоя незаконно изхвърлен боклук съвсем скоро ще стане по-голям от законния!”

От културните хора разбра, че ще бъде събрано на голям куп, сетне ще бъде натоварено на специални камиони, закарано на друго, по-удобно място и узаконено. Тази дейност ще бъде извършена от самите му родители, които, да си признае, не бе веждало на дневна светлина.
- Виждаш ли бе, виждаш ли какви родители имам аз! – с апломб каза то на един вехтошар.
- Да, така е – съгласи се вехтошарят. - Та аз тук намирам “вехтории”, току-що излезли от завода! Да са живи и здрави и все така да се грижат за тебе.”
Бунището се размечта. Представи си как, пресичайки града, разположено удобно в открити камиони, ще разкаже за себе си и на онези, които още не го познаваха, ще остави трайни следи в тяхното обоняние. Радваше се, че ще стане законно, юридически утвърдено. А за един юридически утвърден боклук не важат никакви забрани!
Възгордя се бунището, престана да разговаря с вехтошарите и започна всеки ден да се оглежда в небсното огледало и да се радва на своята величественост. Но тъй очакваните узаконители не идваха. Камарите му растяха, разкапваха се от горещина и влага. Миризмата му ставаше все по-силна, а надеждата все по-слаба.
Веднаж оня вехтошар подметна уж на шега:
- Какво става, нали твоите родители щяха а те узаконяват? Но ти не се притеснявай, той целият град стана бунище, така че на практика ти си напълно законен боклук!
Бунището изпусна въздишка на облекчение. - Ами да, на практика...”