Полъх за промяна

ВНУЦИТЕ НА БАБА ДЕЧКА

                                    Хапчета си купи  баба Дечка, сложи ги в домашната аптечка,

                    ще похапне, хапче ще изпие, болката в краката ще надвие. Бързо тя

                   трапеза сложи, болката да уталожи и щом похапна си добре, дрямката ѝ

                    изведнъж дойде. Полегна на чардака и изпружи двата крака, в дълбок

        сън се унесе, чак в небесата се пренесе. Веднага се огледа и щом зърна

        мотопеда разбра, че това е дядо Гошо и не, че в това има нещо лошо, на

        младини какъвто беше, все с мотора кръжеше. Как сега го вижда в позата

        забавна като предаде богу дух отдавна?

            Похърква тя юнашки, дочува вик дивашки, очи отваря сред

                    мъглата черна и изведнъж нещо ѝ се мерна. Вижда на дърво високо силуети

                    два да шават, а викове им дивашки двора ѝ да огласяват. Макс и Мориц сякаш,

                    че са оживели и в короната на крушата ѝ са се сврели.  Две хлапета-върли

                    беляджии  размахват томахавки като балтии, пъргаво по  клоните търчат и

                    крушата с балтиите секат. В просъница тя ги съзира и уплашена разбира,

                    че на крушата голяма има двама хулигана. Перата на главите им се полюляват,

                    томахавките в ръцете си развяват.

                                      -  Някой иска да ме окраде. – баба Дечка се дере. - На крак хора от

                   селото, побързайте да хванем злото.

                                     - Бабо, това сме ние, спри. - от дървото някой гузно промълви.

                   Два апаха скочиха в тревата и сякаш, че земята разлюляха.

  - Това са внуците ми гачи. - баба Дечка се вторачи. - Що по крушата

                    сновете и на тази  жегата се печете. – викна баба Дечка строго и  им се

                    разсърди много.

              Апахите с перата се изправят бързо на краката, баба си поглеждат

                   чинно и ѝ казват те  невинно:

  - Бабо, на апахи си играем, много ни е интересно. Вчера нали ни каза

                    да правим нещо свестно.

                                      - Туй го смятате за свестно. - баба Дечка се засмя и при внучетата

                    свои тътрейки се тя добра.

                                      - Обичаме те бабо, много. - каза по-големият ѝ внук Гого. А Тошко

                    вече поуспокоен каза, че за нея мисли всеки ден.

                                      Баба Дечка внуците прегърна, в очите им обич зърна, в усмивка

                    уста отвори и им сладко заговори:

                                     - Щом не искате да спите, поиграйте до брезите. Щурейте в този

        чуден кът, докато възрастните спят.

                                      - Добре бабо, тъй да бъде. – казаха децата в хор и веднага

                   полетяха право в задния им  двор.

              - Птичета крилати. - баба Дечка промълви и веднага се  заклати

                   стълбите да изкачи. Дрямка сладка на чардака я пренесе пак  в простора,

                   дето дядо Гошо със любов я чака да я качи на мотора.