Полъх за промяна

ХРАБРОТО БУХАЛЧЕ

Рано сутринта в гората,

бухалчето скочи на тревата,
на дървото му дотегна да седи
от високо всичко да следи.
На разходка тръгна из гората
да потърси враната крилата.
Мисли да отиде надалеч,
но му трябва лъскав меч.

Готов за подвизи геройски,
на враната той рече свойски:
- Днес потеглям към баира,
меч лъскав да ти се намира?
На пътя прашен щом изляза,
в геройски подвизи ще вляза,
ще сe бия с меч или със шпага,
защо не със сопа и тояга.
Крадците от гората ще изгоня
вдън земя ще ги прогоня.

- Намерих вчера в един двор
лъскава спица от детски мотор.
Може да ти стане шпага,
мисля, че ще ти приляга.
За тебе има и дрешка,
от двора на баба Снежка.
Ушита е за внучето ѝ Тони,
това са новите му панталони.
Те са с цип и бели копчета,
отпред са с две малки джобчета,
на квадрати сини и червени,
с презрамки две са украсени.

- Искам да се бия с крадците,
а крадлата ми е пред очите.
Врано, от дворовете щом крадеш,
първа боя ти ще изядеш.
- Не крада а само взимам,
искам и аз да го имам. -
рече враната озадачена,
гледайки към бухала смирена.
- Врано, хич не ти прилича,
та това кражба се нарича,
умна си и търпелива,
но оказа се крадлива.

 


- Тогава всичко аз ще върна,
в добра сврака да се превърна,
пример да съм за децата,
с добро да ме помнят в гората.
От коритото на леля Гуна,
бе откраднала сапуна,
от магазина на леля Данче,
бе задигнала бурканче,
мънисто шарено от кака Пепи
и бели камъчета - две шепи,
подарени от бащата на Марина,
за двора в детската градина.
Враната както му е ред
върна кражбите безчет,
остави всичко по местата,
успокои ѝ се душата.
Най-доволно бе внучето Тони,
намери новите си панталони
на простора закачени,
така както са били прострени.

В гората мълва се понесе
и крадците тя разтресе,
храбрец имало в гората,
първо погнал враната крилата.
Завайкаха се те какво да правят,
от храбреца как да се избавят,
ще посетят враната креслива,
да я разпитат докато е още жива.
- Бягайте докато е още време,
от бой душата ви ще вземе,
не може нищо да му сторите,
камо ли да го преборите. -
уж тъжно рече враната креслива,
а иначе им се присмива.
Хукнаха крадците без да се обърнат,
в гората не смеят да се върнат.

Между враната и бухала вече няма спор,
отдавна си живеят в мир и във сговор.
Горският свят им благодари,
тяхната дружба той боготвори.