Полъх за промяна

ЕСЕННА ПРИКАЗКА

Тръгнал бръмбар голобрад

с черен фотоапарат,
решил е да направи снимки
на работливи животинки.
Разшетал се е из гората,
с отправен поглед към елата.
Под нея катерица се е разположила,
два чувала с гъби там е сложила,
с децата ниже пресни гъби,
а те точат остри зъби.
До тях е спрял Ежко-Бежко,
натоварен много тежко.
Нанизал е на своите иглички
плодове за децата си трички.
До един голям казан,
зимнина вари Вълчан.
Затворил е месо в буркани,
да не гладува като лани.
Меца в делвата пък бърка,
с мед сладки да забърка.
Гали тя Медунчо с лапа,
меда казва му да не излапа.
Две сърни работливи,
пекат мармалад от сини сливи.
Сърната, която е по-млада
щом изпече мармалада
ще го консервира както му е ред
в стъклени буркани пет.
Пред къща спретната, тъмнозелена
работят стройни три елена,
от дървесата режат клони,
със зъбчати, тежки триони.
Порът пък пръстта дълбае,
прави дупка то се знае
със странични няколко отвора
и с два големи коридора.
Дома си невестулката подрежда,
облякла е работната одежда,
багажа е извадила на двора,
мете и тупа без умора.
В работен син гащеризон
стар глиган поправя камион,
с него утре ще достави зеленчуци-
зимнина за семейство и внуци.
Внукът му Глиганчо дебелак
е подкарал тежкия валяк,
горската пътека подравнява,
за бордюр дори место оставя.
Бобърът пък бент строи,
ръкави е запретнал от зори.
Ще укрепи с камъни реката,
да запази напролет гората
от големи наводнения
и от горски престъпления.
Заекът из храстите се рови,
моркови в пръст да зарови,
за децата супичка да има,
че ги чака дълга зима.
Неуморен труд кипи в гората,
черната, крилата сврака
към децата си поглежда,
майчински им тя нарежда:
- Ставайте, вън труд кипи,
а на вас все ви се спи.
Ще отидем на пазар
долу в горския квартал.
За зимата ще купим одеало,
за дома красиво огледало,
а за вас най-подир
пуловери топли от кашмир.

Само Лиса снага е извила,
в костюм се е нагласила.
На уста с усмивка мила,
в храстите се е скрила.
Дебне косето горкото,
а то горе на дървото
над яйцето се с свило,
гледа я оттам унило.
Към нея бръмбарът се втурна,
чак апарата си катурна,
но вече всичко е наред,
крачи бръмбарът напет.
С апарата прави щрак
и после пак и пак и пак…
Лиса си помисли, че е пушка,
в дупка тъмна се намушка.
В дупката е много тясно,
мята тя опашка бясно,
озовала се е по средата,
навън е протегнала краката.
"Ами сега куче, ако мине,
няма да ми се размине."-
мисли Лиса побесняла,
опашка мята отмаляла.