Полъх за промяна

Пръстенът

 Живели някога момче и момиче, те били много влюбени и искали да се оженят. Но момчето било бедно, а бащата на момичето искал да я ожени за някой по-заможен. Така като отишъл младежа да я иска, той му казал:

-          Ще ти дам дъщеря ми, ако й подариш златен пръстен, а на мен ми донесеш едно гърне с жълтици.

 Тръгнало си тъжно момчето с голяма мисъл, откъде да вземе хем златен пръстен, хем гърне с жълтици. Прибрало се в къщата си и увисило нос. Изведнъж на прозореца кацнал един гарван и затракал с човката. Младият мъж го видял и му хвърлил последния къшей хляб. Птицата го изяла, повъртяла се малко около него и проговорила:

-          Благодаря че ме нахрани, кажи сега, защо си толко тъжен?

-          Имам си аз една Марийка, искам да ми стане булка, обаче баща й е скъпчия, иска златен пръстен и гърне с жълтици – отвърнал младежът.

-          Не бери грижи, моето момче, аз ще ти помогна – заявил гарванът и литнал.

 Бащата на Марийка бил търговец, търгувал с всичко, което дрънка, ама най си пазел един пръстен с драконов печат, голям колкото орех, никога не го свалял. Гарванът литнал право при него в дюкяна, спуснал се през прозореца и го клъвнал по ръката. Мъжът изохкал, а ръката му се надула. Свалил златния пръстен и го сложил на масата, докато се превърже. Тогава излязла една мишка, видяла, че нещо на масата лъщи и отнесла пръстена право в мишата дупка. Видели го мишлетата и си помислили, че е играчка, започнали да си играят и го изнесли навън. Надушил ги старият котарак и веднага се хвърлил и ги разгонил. Взел пръстена и го качил отгоре на керемидите до комина. Дошъл коминочистача  да чисти комина и какво да види – златния пръстен. Прибрал го и като си свършил работата и се прибрал в неговото село си го сложил да  се похвали. Видели го стражите и веднага познали царския пръстен. Завели коминочистача при царя:

-          Момче, ти откъде го имаш тоя пръстен? – попитал царят.

-          Намерих го на покрива – отвърнал коминочистачът.

-          Откраднаха ми го преди две години и се поболях по него, защото е от най-старият цар – заявил царят. – Сега ще се оправя и ще те възнаградя богато.

 Царят дал на коминочистача хубава къща и сандък с жълтици. Къщата преди това била на стар вълшебник и като влязъл коминочистача разгледал, всичко ново, свети, само един вехт пробит сандък седи на средата на стаята. Поогледал сандъка, пък си помислил, „За какво ми е като е издънен, дай да го оставя пред плета, ако иска някой да го взима“ . Оставил го пред оградата и минал един каруцар. Поогледал сандъка и си казал „Баш да има в какво да си държа царевицата“. Натоварил го в каруцата и потеглил към неговото си село. Стоварил го в килера сипал царевицата, ама нали бил издънен и за една нощ плъховете му изяли царевицата. Ядосал се стопанина, грабнал сандъка и го хвърлил в реката. Завлякла го реката право на вира, където младото момче ловило риба. Закачил той сандъка с кукичката, издърпал го на сухо. „Вярно, че е издънен, ама и такъв си нямам“ -  казало си момчето и си го занесло вкъщи. Сложило го до огъня да изсъхне и се подпряло до него.

-          Да бях издърпал пръстен и гърне с жълтици, вместо тоя продънен сандък – казал младежът на глас.

 Тогава сандъка изтропал и капака му се отворил. Вътре блестели жълтици, а най-отгоре на парче коприна стоял красив женски пръстен от чисто злато. Младият мъж не могъл да повярва, напълнил едно гърне с жълтиците, взел пръстена и отишъл да си иска булката. Като видял бащата златото и очите му светнали, дал Марийка на любимия й и направили сватба.

 Продъненият сандък давал всичко, което му поръчали и така си построили хубава къща, и заживели щастливо.