Полъх за промяна

МЕЧО И БУКВИТЕ

В ясна сутрин – рано, рано, по пътечката в Балкана,

с нова раничка червена, бодра, весела, засмена,
крачи малката сърничка, че нали е ученичка.
Към училището бяло, със усмивки засияли,
радостни отиват всички - катерички, зайци, птички.
Пред вратичката позната ги очаква госпожата
Кума Лиса, натъкмена, с нова рокля пременена
и ги кани в класна стая там, сред горската омая.
Всеки знае своя чин - сядат всички до един.
Искат да научат те как се пише и чете.
Радостно ги гледа Лиса, ала изведнъж се слиса. Каза, като се намръщи: - Мечо пак ли си е вкъщи?
Болен ли е? Що се случи? Или пък не ще да учи?
Който буквите не знае, сляп остава си - това е!
Даже книжките вълшебни са за него непотребни.
Зайко каза: - Много жалко, но отидох преди малко
аз до мечовия дом, да го викна бързешком
заедно да дойдем тука за добро и за сполука,
ала скри се той от мен във леглото си стаен.
Лиса пак се понамръщи: - Майка му дали е вкъщи?
- Майчицата му горкичка - каза малката сърничка -
за училище го буди и отива да се труди,
в магазина подреден тя продава всеки ден и не знае в този час, че синът ѝ не е в клас.
Мисли Лиса - Що да сторя? Трябва с нея да говоря.
Мечо буквите не знае, а се шляе и играе.
Па започна тя урок с глас, и ясен, и висок.
Всички във класа внимават, Лиса строго преподава.
Ред по ред изпитва всички ученици, ученички.
Най- подир звънец удари. Всички весели другари
към дома поеха с песен, в този слънчев ден чудесен.
А пък Лиса - госпожата, щом изпрати тя децата
и пое към магазина, уж да купи мандарини.
Меца среща я вежливо, Лиса кимна ѝ учтиво. - Що желаете, госпожо? Всичко аз ще ви предложа!
Мандарини ще купувам, но и друго ме вълнува.
Искам с теб да поговорим с малък Мечо що да сторим?
На училище в гората той не идва със децата.
Буквите не ще да знае, иска цял ден да играе.
Натъжена Меца пита: - Да не би цял ден да скита?
Всяка сутрин аз го будя, след туй идвам да се трудя,
от зори до късен мрак, даже не подгъвам крак
и си мисля, че мечето е в училището, ето
пак му купих днес писалка от заплатата си малка.
Много искам да се учи, ала ето що се случи.
Лъгал ме е Мечо - виж, как да не се натъжиш? Лиса каза ѝ направо: - Стягай му юздите здраво.
Щом създава ти тревоги с него трябва да сме строги.
Кимна Меца насълзена, после в чантичка зелена
мандарините подава, Лиса тихо отминава.
Късно в къщи уморена се прибира натъжена,
мечовата майка мила, капнала съвсем без сила.
И започва тя да шета. На огнището в гърнето
готви гъбена чорбица, после пък приготвя пица,
за десерт изважда мед и малинов сладолед.
Мечо пак навън играе, нищичко не ще да знае.
Щом подуши миризмата се завърна от гората, бързо вкъщи той се втурна, даже столчето катурна
и край масата във мрака той вечеря вече чака.
Смръщено го гледа Меца: - Не посягай към медеца,
ами първо ми кажи, моля те не ме лъжи.
Цял ден днес къде си ходил, цял ден ти къде си бродил?
Мечо гледа я със страх: - Във училището бях.
- Лъжеш - Меца се нервира, Мечо пък от страх примира.
Мечо, как не те е срам? Аз, детенце, всичко знам.
Лиса днес при мен намина. Посети ме в магазина.
Каза ми, че цял ден бродиш, във училище не ходиш,
да се учиш не желаеш, искаш само да играеш.
Мечо ревна с пълен глас : - Мразя ученето аз, тези букви кривокраки, сякаш са същински свраки.
Мисля, че ги ненавиждам! И буквар не ща да виждам!
Хвърлил съм го в прахоляка, нека там седи и чака.
АБВГД - не знам, викна той съвсем без срам.
- Глупав ще останеш ти, туй добре го запомни!
Катерички, зайци, птички, ще те подиграват всички.
Бързо лягай си в леглото, и си помисли, защото
който буквите добрички мрази и обижда всички,
най-накрая ще пострада! Мисля, тъй му се и пада!
Мечо мъничко помърка, легна и сърдит захърка,
и заспа, и засънува, че в море от букви плува, а букварчето му прашно е като акула страшно.
И шушукат вкупом всички: - Каза, че не сме добрички,
че сме грозни, кривокраки и дори сме като свраки.
Ей сега ще те накажем и така ще ти покажем,
че и ние също можем доста да те разтревожим.
А го бутна, Б го щипна, В кожухчето му пипна,
Д пък със един ритник, повали мечето в миг.
Ф с камшик го напердаши, Р реши да го уплаши,
Ц врата му стисна с клещи, Ж със пипала горещи
го опари по опашката. Мечо изрева юнашката,
а уста отворил страшни, погна го букварът прашни.
- Моля ви се престанете, за обидите простете. Скочи Мечо запъхтян, целият във пот облян.
- Ама че кошмарен сън, вече светло е навън.
Малко се поначумери, стана бързо и намери
напрашения буквар. Каза: - Ще си ми другар!
А пък буквичките всички - мои братчета, сестрички.
Няма да ви нагрубявам, да се уча обещавам.
И от този хубав ден - сресан, чист и пременен
със букварче в ръката Мечо крачи през гората,
към училището бяло, в ранно утро заблестяло.
Вече всички букви знае. Много, много не играе,
пише повече, чете, умен и добър расте. Книгите си много пази, вече буквите не мрази.
Автор: Пепа Лесинска – учителка в ДГ „Щастливо детство” гр.Джебел
Тел.№0887640643 адрес:pepa.lesinska@abv.bg