Полъх за промяна

ПРИКАЗКА ЗА МЕЧО И МЕЦАНА

– Кажи ми, Мецо, защо ли грижа те обхвана,

та си кахърна, зная, аз виждам отдалече.
Все си мисля сам, че май тъй си отзарана
и тъгуваш по наш`то порасналото Мече?

– Как да кажа, Мечо, тъй съм не от днес,
все го мисля как е и къде е наш`то дете.
Вярно... то порасна и превърна се в юнак,
ала го мисля де ли скита сам си из балкана.

– Зная, мила, от векове все е тъй светът,
щом децата ни пред очите ни порастват.
После всеки търси бърлога где да изгради
и дечица да отгледа, с грижи да израстват.

– Тъй е, Мечо, вредом с всичките деца,
учат се от нас на обич... мила отговорност.
И се превръща в техен свят цялата гора,
докато пък техните дечица с тях отраснат.

– А ние с тебе тук ще ги чакаме двамина
кога при нас ще дойдат, за да ни зарадват.
В старост с нас да бъдат, в обич все така.
Радост да ни носят и с радост да ни топлят.

На припек мило Мечо и Меца си говорят,
днес с медец блажено душиците засищат.
С надежди бъдеще кроят и си бърборят,
после в сън блажен един до друг заспиват.