Полъх за промяна

ВИНОВНИК

Хукна днес мама Жабка към реката

с скок- подскок Жаборанчо да намери.

Избяга рано бързо той, а тя горката

за него се страхува сред вода и дебри.

 

Тук-там листенце по водата плава,

тя под тях надникне и викне с цяло гърло.

Ала няма никой... този палав Жаборанчо

дали пък нависоко той се покатери.

 

И заплака жално- милно майка Жабка,

че страшен щърк отсреща се кокори.

А Жабчо се надува, ще се пръсне в смях,

на камък се курдисал и тихо си мърмори.

 

– Мойта мама май и не разбра, че е игра,

аз криеница днес отрано ѝ предложих.

Ала тя пък взе, че се тъй горко разрида,

щом щъркела видя, от страх се разтрепери.