Полъх за промяна

БАБАТА НА СЪНЧО

Както всички деца и Сънчо има баба. Още от малък, той се чувства най-добре при нея, въпреки че те отдавна не разговарят по между си.

След като Сънчо се зае със своята работа, баба задрямва всеки път, когато внучето влезе в дома й. То обича да й гостува вечер, преди да се втурне по света, за да пожелае лека нощ на децата. Иска му се да се сгуши за миг до нея, но трябва да внимава да не се успи, защото родителите ще се сърдят, ако децата лудуват в тъмното, вместо да се прибират за вечеря.

Баба е оставила на масата топла баница, сладки курабии, ароматен ошав и какви ли не други лакомства. И докато тя спи, Сънчо похапва вкусните гозби. А баба се  разхожда в съня си с любимото внуче в прекрасна градина. Пойни птици чуруликат по дърветата, катерички подскачат от клон на клон, зайци пребягват през поляни с цветя. Слънчевите лъчи блестят между листата, но въздуха е свеж и се диша с пълни гърди. Баба не чувства умората от годините и крачи бодро. Сънчо не палува, а слуша приказки от стари времена, които тя си спомня. Нощта неусетно преваля, а остават толкова неразказани истории.

В това време, хапнал до насита, Сънчо написва кратка бележка: „Мила бабо! Всичко е страшно вкусно! Много ти благодаря! Да си ми жива и здрава! Твой обичащ те внук Сънчо”.

Баба чува думите му със затворени очи и се усмихва щастлива. А Сънчо излита като стрела през прозореца и бързо се захваща за работа, защото не е редно родителите да се оплакват от него и децата да нямат спокойствие.

Слънцето тихо наднича през прозореца и събужда баба. Отдъхнала в приятна компания,  тя се заема с дома, докато наближи вечерта и отново стане време за гостуването на обичаното внуче.