Полъх за промяна

СЪНЧО И СЪНЛИВКА

Някои деца лягат сърдити, когато прекъсват вечерните им забавления. Но едно момиченце, чието име няма да казваме, много обича Сънчо. През деня, у дома или в детската градина, тя често мисли за него. Децата я канят на разни игри и тя не се сърди, когато й кажат, че е заспала, ако не улавя топката. 

Вечер любимият приятел идва първо при нея и разказва такива приказки, каквито другарчетата не са й сънували. Момиченцето няма търпение да разбере какво става по-нататък и преди по телевизията да изпеят песента за лека нощ, то вече се прозява. Мама клати глава и я нарича галено Сънливка, а тате, малко по-весело – Сънла. Но дъщеричката не ги чува, защото вече се е срещнала със Сънчо.
Приятелят й е ненадминат майстор на измислиците. Той преобразява Сънливка в принцеса с китна премяна. Тя играе весело с горските жители. Пухкави зайчета и катерички с дълги опашки я приветстват с поклони. Таралежи й поднасят плодове, набодени върху бодлите им. Мечетата я даряват с гърненца ароматен мед. Птичките пеят вълшебни песни и разказват чудни истории. На брега на морето тя посреща кораби със снежнобели или алени платна. Моряците струпват дарове от далечни страни. Делфини и пъргави рибки се състезават по плуване. Медузи танцуват океански балет, а водни охлюви и морски звезди подреждат на пясъка неповторими мозайки.
Понякога Сънливка вижда и котето на баба, излязло на разходка. То весело й маха с лапа, седнало на опашката си.
- Колко си потаен! – клати глава Сънливка. – Когато идвам при баба, ти не казваш една думица...
- Аз не съм дърдорко! – отговаря с достойнство котето. – Но съм твой приятел. Докато съм наблизо, няма да допусна нито една мишка до теб, мяу – у-у! – и повдига опашка като антена.
- Искаш ли да полетим? – предлага Сънчо. – Ще видиш красиви гледки, както птиците.
- Не може ли да полежа малко и да подремна? – пита по навик Сънливка.
- Но ти си в леглото и отдавна спиш – напомня й Сънчо.
- Добре тогава – съгласява се момиченцето и му подава ръка.
Двамата се издигат нагоре и въпреки, че не лети за първи път, Сънливка наблюдава с удивление високите дървета, полята с цветя, сините планини и гъсти гори, над които се носи весела песен. Долу, сред белеещите се къщи и жилищни блокове, е техния дом, но там никой няма представа как изглежда всичко от тук...
На сутринта, при изгрев слънце, мама поглежда в леглото. Очите на дъщеричката й са затворени, но по лицето й пробягва усмивка. Не защото ще ходи в детската градина, а съвсем по друг повод...