Полъх за промяна

КАТЕРИЧКА

Имам си приятелка –

можеш ли позна? –
С рунтава опашчица,
катеричката добра!

Щом я заговоря,
умно ме поглежда,
но от мен се плаши още –
по дървото се катери.

Стой и слушай,
как и казвам.
Тя ще го запомни.
После, ще и донеса
цяла шепа орехи:

Катеричке мила,
виждам те красива,
пъргаво подскачаш
по оградата ни
всеки ден.

Черните очета
бързо ме поглеждат.
Моля те,
не се плаши
от мен.

В стария ни орех,
мисля, че напролет,
ще подскачат
малки катеричета.

Имаш си хралупа,
там храна си трупаш.
жълъди и дрян
разсаждаш
в плодовата ни леха.

Тях ги изкопавам,
за да не пораства
сред градината гора.
И да не намеря,
сутрин като стана,
Меца,
покатерена на дрян!

Аз не ти се сърдя.
Няма да те пъдя.
Стой си,
щом харесваш тук.

Даже и кълвачът
чука и ни буди,
без да мисли,
че създава шум.


Орехът голям е.
Не само за нас е.
Хапвай и събирай
плодове.

Трупай, за да има.
Пак ще дойде зима.
Ще се радвам,
да ти е добре!