Полъх за промяна

Мечокът Боян

Отдавна, много отдавна в планината Родопа живеел мечокът Боян. В своята пещера, в скалите на планината той бил всевластен господар. Горските обитатели се страхували до смърт от него, защото имал лош характер. Само една погрешна стъпка от тяхна страна можела да предизвика гнева му и да ги убие. Неговата майка го кръстила с това име, защото се родил голямо и лакомо мече. От рождането си започнал да се бие с по-голямото си братче. Борел се за храна и за вниманието на своята майка. Тогава майка му казала на всички:

– Пазете се горски животни от моето мече Боян. Кръстих го с това има, защото скача на бой. Боец е и лакомник голям. Един ден може дори да ви изяде. Да внимавате!
Боян бил огромен на ръст, целия обрасъл с тъмна гъста козина. Лапите му криели остри и дълги нокти, които като ножове можели да разрежат всеки и всичко. Когато бил гладен и ядосан неговият рев карал дърветата да се поклащат. Горските обитатели бягали и се криели. Единствено свраката Лиляна не се страхувала от Боян. Той не можел да я стигне със свирепите си лапи, защото тя летяла високо в небето. Лиляна била мъдра и често говорела с Боян, като кацвала на дървото, под което той дремел. Опитвала се да го съветва.

– Чуй ме добре, Боянчо. Много си ми скъп и те уважавам. Ти си господар на гората, но те моля да бъдеш добър с всички животни. Те също са родени, за да живеят. Бог ни е сътворил и трябва да живеем в мир и разбирателство. Не бъди високомерен и горделив, защото не знаеш какво ти е приготвил животът. Сега си господар, но утре живота ти може да зависи от приятелите. Както се казва:“ Приятел в нужда се познава.“! - казала свраката.

– Коя си ти да ме учиш мен на поведение и морал! Роден съм, за да бъда господар и всички да ме слушат. Такъв е законът на гората. По-малките да се подчиняват на по-големите, като мен! Моята воля е закон за тях! Сега си върви със здраве, да не раздрусам дървото и да те изям веднага. Много съм гладен и няма да ти простя за думите. - отговорил Боян.
Куражливата сврака в миг отлетяла и оставила Боян да гледа към дървото. На стволът му имало голям пчелен кошер.Той бръкнал с лапа в него. Облизал се доволно и казал:

– Господарят съм аз, а тези работливки от зори хвърчат. Вкусен мед са направили специално за мен. Всичкият ще го изям сега, а те да хвърчат, че утре пак ще съм гладен.
Така безгрижно минало лятото. Боян си похапвал пресни горски плодове и сладък медец. Не променил поведението и отношението си към останалите горски животни. Държал се като истински господар.
Неусетно дошла есента. Започнали да валят дъждове. Един мрачен, дъждовен ден мечокът Боян излязъл да търси храна. Бил много гладен и изтощен. Горската пътека, която водела към неговата пещера минавала през реката. Придошлата река Въча бучала страшно, но Боян без да се замисли решил да я прекоси. От двата края на брега той бил поставил голямо дърво, за да може да преминава на другия бряг.

От дъжда били накапнали много листа от близките дървета. Боян се качил с големите си лапи на поваленото дърво и бързо започнал да преминава по него. Когато стигнал средата той погледнал надолу за да види придошлата река. Без да иска единият му крак стъпил на едно листо. Само след миг Боян паднал с цялата си тежест в пълноводната река Въча. Започнал да реве с пълен глас. Без да спира той викал за помощ. След минути около реката се събрали всички горски животни. Той се носел по течението на реката. Знаел, че скоро наближава голям водопад. Уплашен за своя живот той започнал да моли горските животни с думите:

– Скъпи мои приятели, моля ви! Помогнете ми! Сгреших много, като не послушах свраката Лиляна. Покайвам се! Помогнете ми да изляза от водата и ще станем приятели завинаги. Много ви моля! Помощ!
Насъбралите се животни не губили много време и решили да спасят Боян. Те имали добри сърца и били готови да го спасят. Силният елен Иван с рогата си взел голям, отсечен от дървари клон и го хвърлил в реката. Мокрият Боян се хванал за клона и започнал да плува. На един от завоите на реката имало плитчина и клонът се заклещил. Боян бързо излязъл от реката заобиколен от горските животни. Те го гледали, а старата сврака Лиляна му хвърлила от високо едно старо одеяло. Зъбите на мечокът Боян тракали от студ и в този момент той си спомнил за думите на Лиляна. Покаял се и казал:

– Благодаря ви, приятели. Вие ми спасихте живота. От днес нататък ви моля да живеем в мир и разбирателство. Нека бъдем братя и да живеем дружно в нашата гора. Много сгреших. Простете ми, моля!
Всички животни кимнали с глава и съпроводили Боян до неговата пещера. Той легнал и заспал уморен от случилото се. Горските животни събрали дърва и запалили огън в пещерата, за да стоплят Боян.
Дните минавали и всички живеели в мир. Когато дошла мразовитата Баба Зима, Боян заспал своя дълбок мечешки сън. Спял и сънувал пълни делви с мед. Променил се Боян, дори в съня си танцувал с всичките животни на горската полянка.

Нека поуката да бъде за всички нас. На лошото да не отговаряме с лошо, а да търсим начин, да говорим и убеждаваме онзи, който се е отклонил от правия път на взаимното уважение и разбирателство. Никой не се е родил безгрешен, но трябва да се учим от грешките си и да се стремим да не ги повтаряме. Да се променяме към добро, като мечокът Боян.