Полъх за промяна

Приказка за чудесата

Днес ще Ви разкажа Приказка за чудесата,
която се случила далеко в тайгата.
За едно детенце, което имало вяра
и със своето добро сърце, променило Царя.

В тайгата вилнеела лютата зима,
а в бедната къщурка мръзнели трима:
Баба и дядо и малката внучка,
нямало кой да докара, дърва със каручка.

Болни лежали старите хора,
дървата се свършили вече в двора,
а в гората живеел Горският цар
и не давал нищо, без да вземе дар.

Момиченцето видяло, че студа ще ги убие,
а само тях имало и побързало сълзите да изтрие.
Впрегнало каручката без да се мае,
за опасностите сега, не искало да знае.

 


И ето, че навлязло в Горското царство,
когато пред него изкочил- „Негово господарство“.
Горският Цар бил ядосан, бил страховит,
че някой го буди в този ден мразовит.

После учуден видял той детето,
във скъсаното палте, треперело телцето.
В очите му съзрял горещите сълзи
и в миг почувствал, че към него огън пълзи.

То плахо му подало едно малко вързопче
и когато го отвързал видял русо снопче:
От две тънки плитчици детска коса,
които на светлината блестели, като роса.

Сърцето кораво, изведнъж се преобразило,
ръцете му треперели, сякаш мълния го поразило.
Досега не познавал любовта човешка,
смятал, че тя е грях, че тя е грешка.

Но това детенце си отрязало косите,
дърва да купи от Царя на горите.
Баба и дядо с тях искало да спаси,
ако има топлина, смъртта не може да ги срази.


Царят заповядал бързо на слугите свои,
каручката да напълнят с дърва безброй,
а на детенцето дал вълшебна отвара,
която лекува всичко, правел я по рецепта стара.


После по голата главица докоснал детето:
Две плитчици се появили, подновил и палтето.
Изпратил „малкото чудо“ до къщурката стара,
която в красив дом променил, с вълшебството Царя.

Така завършва Приказката за чудесата,
която, като легенда разказват в тайгата.
За едно детенце, което имало вяра
и със своето добро сърце, променило Царя.