Полъх за промяна

Коричка хляб

Симо беше едно малко момче. От едно селце в полите на Балкана. Имаше по-голяма сестра и семейството им се изхранваше от няколко малки нивички по близките до селото баири.
Още през детските си години Симо трябваше да научи, че страната му е преживяла война – война между много страни по света, затова я наричали световна. И Симо с очите си видя войничета, дошли в селото им от някаква непозната за него страна, страната Германия. Дори трима от тях преспаха една нощ в къщата им на село. Бяха обикновени млади батковци. Почерпиха го с шоколад. Били тръгнали да превземат друга страна – Русия. Не изглеждаха, че отиват да се бият, затова Симо не можа да си обясни, как така са тръгнали на война.

Минаха няколко години от тогава, Симо тръгна на училище, а войната още не беше свършила. Един ден в края на лятото майка му го поведе да преорат нивата им над селото. Кака му и татко му бяха отишли в града и той трябваше да води биволиците пред плуга, който майка му натискаше с двете си ръце към земята. Тъкмо бяха направили няколко бразди в рохкавата пръст, когато откъм града се чуха силни викове и гърмежи. Майка му се прекръсти, разтревожена. „Боже, войната дойде и при нас”, рече тя и побърза да разпрегне биволиците, за да се приберат у дома. Вкъщи гърмежите не се чуваха – войната отиваше към страната, откъдето бяха дошли германчетата.

Войната вече беше свършила, но от нея остана беднотията за селата. Лятото се беше случило сушаво и житото малко се роди. Семейството на Симо едва изкара дългата и студена зима. Майката на Симо пестеше останалото в хамбара жито, мелеше по малко от него и за хляба го смесваше с картофи. По-често вареше качамак или печеше царевични питки, които Симо едва преглъщаше с туршия или маджун от тръстика. Пролетта изглеждаше плодовита и житата се вдигнаха класовити. Още щом зажълтяха нивите, симовата майка побърза да нажъне сноп-два, да очука класовете и да отнесе житото за мелене в близката воденица. Щом се върна вкъщи, замеси прясна житена питка да зарадва заслабналото си момче.

От тогава Симо се научи да уважава хляба и да го пести. Дори коричка не биваше да изхвърля. А случайно изпуснеше ли късче на земята и мравките да го налазят, издухваше ги и сладко-сладко го изяждаше. Коричка истински хляб!