Полъх за промяна

МЕЧЕТО ПЛЮШКО

Мама Меца рано стана

и кожуха си разтресе,

щото още от зарана

на Плюшко мед  да донесе.

 

А пък стария Мецан

е приготвил цял казан

да събира боровинки,

преди първите снежинки.

 

Плюшко, като се събуди,

очички търка и се чуди.

Где е мама, где е татко,

пък излезе уж за кратко.

 

Срещна Зайо-дългоушко.

-Хей, здравей! /му рече Плюшко/

Защо си се запъхтял?

А пък Зайо му отвърна:

-Мъкна зелки цял чувал,

че във къщи сме петима,

есен е, а идва зима.

После няма от къде

и какво да се яде.

 

Плюшко продължи в гората,

а пък катеричката  горката,

бърза, лешници събира

в хралупата да ги складира.

 

Сетне срещна Ежко- Бежко,

дето стъпва тежко, тежко,

със червените ботуши,

набрал си гъбки, да ги суши.

 

Брей, зачуди се мечето.

И в гората, и в полето,

всичко живо е заето.

Да свършва есента накрая,

че няма с кой да си играя.