Полъх за промяна

ХАЛИФЪТ И ГАРВАНЪТ

Разхождал се младият Адил- Дамир в прекрасната си градина. Не щеш ли, паднало красивото му наметало от рамената и той потърсил златната си карфица, с която се прихващало. През това време везирът го наблюдавал от терасата. Когато видял своя халиф да търси нещо, се приближил и попитал:

-О, господарю мой, велики... Извинете ме, че нарушавам спокойствието Ви, но мога ли да бъда с нещо полезен?
-Да, везире! Изгубих карфицата си, а тя ми е безценен подарък от скъпата ми майчица, която е напуснала този свят с моя първи дъх. Искам да се претърси градината ми!
-Да, господарю! Вашето желание ще бъде изпълнено!Когато идвах към Вас,видях един гарван да прелита. Сякаш в човката му имаше нещо, което лъскаше. Дали е възможно да Ви е ограбил този гарван?
-Как те избрах за везир? Чуй се само! Гарван да ме ограби... Търсете! Аз ще се оттегля в покоите си.
Прибрал се халифът в покоите си, но не го свъртало на едно място и заповядал да му оседлаят коня. Повикал везира и му съобщил, че предприема пътуване. Дал нареждане на слугите си да пазят двореца от нежелани гости и тръгнал на път. Бързо се търкулнал денят и луната заблестяла на небосклона. Звезди обсипали небето, а халифът бил уморен и тъжен за златната си карфица. Полегнал до едно дърво и заспал. В съня му се явила една костенурка, която му рекла: ,,Само глупака ще повярва на изменника и само изменник може да убеди глупак в правотата си.’’ Стреснал се халифа и забелязал, че се намира в безкрайна пустиня без кон и без личните си вещи. Вдигнал ръката си високо и по слънцето разбрал, че е средата на деня. Учуден от дългия си сън, той тръгнал без посока. Лицето му изгоряло, устните му се напукали и го моряла неутолима жажда. Накрая, премалял от умора, се отпуснал върху пясъка и потънал в дълбок сън. Този път му се явила млада девойка, която го приютила в дома си. Тя мълчаливо напоила една бяла кърпа с вода и я допряла до устните на халифа. Намазала ги с някакъв мехлем, а след това му предложила най-различни вкусни гозби. През цялото време мълчала и гледала халифа в очите. Накрая проговорила: ,,Нямат скитниците имена, а имената са скитници за душите.’’ Халифът се стреснал и се събудил пред един шадраван. Малко ангелче със стрела стояло в средата на шадравана и вода се плискала около него. Измил лицето си халифът и понечил да почука на златните порти, зад които се извисявал дворец за чудо и приказ. Вратите сами се разтворили и там в средата на този прекрасен дворец го посрещнал гарванът,който проговорил с човешки глас:
-Ако земята беше колкото шепите ти,дали би ме последвал? Ако носех друга слава на гърба си, сигурно пак не би тръгнал след мен. Не съм взел това, което търсиш и не очаквам да ми повярваш. Но, ще те попитам, ако аз намеря карфицата ти на терасата и те излъжа, би ли тръгнал след лъжите ми?
Изведнъж халиф Адил- Дамир отворил очи и видял, че се намира в градината си, а наметалото му паднало до него. Огледал се и си казал: ,,Нима това е било сън?’’. Изправил се и видял как везирът го наблюдава лукаво от терасата. Халифът извикал стражата си и наредил да претърсят покоите на везира. Там открили скъпоценната му карфица. Везирът бил наказан за кражбата, а халифът се почувствал много изтощен и се прибрал в покоите си. На масата му, до ръкописите, които четял,забелязал бяла кърпа. Той се сетил за съня и девойката, която го приютила и му помогнала. Повикал съветниците си и попитал кой е влизал в стаята му. Те го убеждавали, че никой не би се осмелил да влезе в покоите на халифа. Но, когато халифът им показал бялата кърпа, те млъкнали. Той заповядал да бъде открит притежателят на бялата кърпа, иначе всички ги грозяла сигурна смърт.
Изведнъж видял тъмна сянка на прозореца и понечил бързо да види кой ги подслушва. Там нямало никой. Причуло му се на халифа пляскане на криле и погледнал към небето. Черни облаци скрили слънцето и едри капки дъжд замъглили очите на халифа.
-Давам ви три дни!- казал халифът и освободил съветниците си.
В това време дъщерята на единият от тримата съветници, Рашид, се връщала от пазар. Когато видяла разтревоженият си баща го попитала:
-Какво се е случило, татко?
- Нашият велик халиф ни възложи задача. До три дни трябва да открием притежателя на бялата кърпа, която е открил в покоите си. Не знам защо, но мисля, че ми е позната тази бяла кърпа.
-Мой обични, татко! Аз изгубих кърпата си, когато се промъкнах в градината на халифа, за да взема няколко семенца за кашлицата на болното дете на Селима.
-Какво си направила, Будур? Знаеш, че е забранено да се краде от халифа.
-Но, аз не откраднах. Само исках да помогна на детето.
-И сега ще умреш! Ах, клето мое дете...
-Не тъгувай, татко! Аз ще обясня на халифа.Върви! И не се тревожи за мен!
Съветникът Рашид поклатил глава и едва сдържал сълзите си по пътя към покоите на халифа. Не знаел как да отърве обичната си дъщеря от онова, което щяло да последва. Даденият обет във вярност към халифа не допускал предателство.
В това време халифът спял дълбоко и сънувал, как бялата кърпа покрила крилете на гарвана и той станал от черен бял. Отново му проговорил гарванът, като го предупредил, че ако наказва несправедливо, ще го споходи същата участ. Стреснал се отново халифът и видял тъжният си съветник да стои пред него.
-Нима вече си открил притежателя на бялата кърпа, Рашид?
-Да, господарю! Това е моята непокорна дъщеря. Изгубила я в градината Ви, когато си е позволила да откъсне някакви семена от цвете за едно болно дете.
-Доведи ми я!
-Моля ви, господарю! Тя е още дете, имайте милост!
- Просто ми я доведи!
Така Будур се изправила пред Адил- Дамир. Халифът познал веднага момичето от съня си и я попитал:
-Ако ми отговориш на този въпрос, ще си свободна сама да избираш съдбата си, но ако ли не...
-Да, господарю! Ако е труден, ще ми дадете една нощ да помисля. Ако е лесен, ще ви отговоря веднага.
-Веднъж срещнах едно момиче в съня си, което ми каза: ,,Нямат скитниците имена, а имената са скитници за душите.’’ Какво мислиш, че означават тези думи?
-Въпросът ви е труден. Ще имате отговор утре сутринта.
-Ще те чакам в покоите си.
Тръгнала си Будур тъжна и мислела, мислела... Гледала луната и се молила да открие отговор на тези думи. На сутринта преди изгрев отишла при халифа и казала:
-Готова съм да приема съдбата си. Нямам ясен отговор, но ще ви кажа какво мисля аз за тези думи.
–Слушам те!
–Ако душите ни четяха имената ни, в тази стая нямаше да сме господар и слугиня, а двама скитници по земния път.
-Това ли е отговорът ти?
-Да!
-Върви си!
Излязла от покоите на халифа с наведена глава Будур и се молела мислено за своята участ.
Когато залязло слънцето халифът събрал съветниците и обявил Рашид за везир. Поискал от него прекрасната Будур за своя жена и всички в двореца ликували.
Адил- Дамир благодарил мислено на своя помощник гарвана за виденията, които му изпратил и за това, че те му помогнали да вземе правилното решение.
В сватбения ден халифът подарил златната карфица на своята любима и двамата властвали мъдро и живели щастливи и честити до дълбоки старини.