Полъх за промяна

НА ДРУГИЯ КРАЙ

„Добре дошли в Тел Авив!” – се чу зад нея. От вратата я лъхна познат топъл и влажен въздух. „Също като на острова...” – си помисли тя и леко се усмихна. Изведнъж натрапчивото чувство, че някой я гледа, завъртя сякаш насила главата ѝ в обратната посока и усмивката ѝ се сви от изненада. „Той!? В Израел, на другия край на Средиземно море? Но как е възможно?!...” 

Стъписването ѝ бе пълно. Непознатият мъж, с когото преди около девет месеца бе изпитала най-върховното удоволствие в живота си, стоеше на няколко метра от нея, не по-малко изненадан. Полепналата бяла тениска очертаваше изящния му гръден кош, който потрепна от вълнение. Топлите му кафяви очи грейнаха и се впиха жадно в нея. Полуразтворените му устни сякаш казваха: „Искам те!” Късите му панталони набъбнаха в очакване...

Разтресе я конвулсия. Мускулите около срамните ѝ устни запулсираха лудо. Тялото ѝ започна да вибрира.

Гореща вълна я заля и олюлявайки се, усети как желанието ѝ плисна необуздано...

– Добре ли си? – прошепна загрижено той, внезапно озовал се до нея, и я прихвана леко през кръста...

– Какво става, защо заряза куфарите? – го попита, приближавайки се, приятелката му.

Точно такава си я представяше – слаба и безлична, с конска глава...

– Притичах се да помогна на жената... – заоправдава се той.

– Какво се случи? Добре ли си? – не спираха да я питат новодошлите от нейната група.

– Да, добре съм, благодаря ви. Малко ми прилоша... – обясняваше леко замаяна тя.

– Много съм Ви благодарна, господине...! – последното бе отправено към него.

– Сигурно е от високата влажност. – добави екскурзоводката.

– Навярно... – отговори ѝ тя, проследявайки с поглед бавното му отдалечаване в посока „Заминаващи”.

Той рязко се обърна и я погледна съучастнически. Тя видя петно отпред, вляво на панталонките му. Тълпата го погълна...