Полъх за промяна

Единствена

Седнаха на дивана.Голям диван оранжев на цвят.Оранжев като портокал.

Той я погледна в очите- красиви пъстри очи , които значеха в момента за него –минало настояще и бъдеще.

Огледа с е като в огледало в тях и му се прииска да има деца от нея. Сякаш вместо зеница в очите и виждаше образите на децата ,които тя би му родила.Обикновено жените са тези ,които виждат в мъжа бащата на децата си ,но случая беше или изключение, или психологическите нагласи на обществото бяха неверни.Той свали гердана и от врата и я зацелува бавно.Усешаше нежната и кожа, нежна като кожа на дете.

В стаята се чуваше валс ,който той умишлено бе подбрал за нейното гостуване в дома му.

Двамата мълчаха ,отдадени на любовни ласки.

-Обичам те –пръв наруши мълчанието той. Никога не съм се влюбвал в жена така.Може би съм си мислил ,че съм влюбен преди да те срещна.Но сега разбирам каква е разликата когато срещнеш голямата си любов.Мислиш ли ,че съм голямата ти любов ,Елза.

-Сигурно .- срамежливо отговори тя, но момента беше такъв ,че на него му прозвуча като съмнение.И тогава той си обеща да и доказва цял живот ,че е единствена.