Полъх за промяна

Алекса и Денис

Съучениците на новата двойка, Алекса и Денис, се бяха преоблекли след физическото и си бяха тръгнали. Цялото училище бе празно след учебния ден. В салона останаха само те двамата, за да подредят пейките...

Тръгнаха към вратата на салона. Алекса понечи да я отвори, но за миг се сепна; сякаш през ума ѝ мина някаква внезапна мисъл (може би беше забравила нещо), което накара и Денис да се спре след нея. В този момент погледите им се засякоха. Задържаха ги един в друг за още само миг. Неговият пулс се ускори внезапно.

Зениците ѝ се разшириха и погледът ѝ някак омекна. Дъхът и на двама им секна... Бързо след това обаче тя дойде на себе си, целуна го бързо, отвърна погледа си встрани от него, изглеждайки сякаш нищо не се бе случило и тръгна в посоката, която беше посочила с очи. Той не я изчака дори да довърши направената крачка и победен от изстраданата в този миг сладка агония, я хвана за кръста, след което агресивно, но и някак топло я притисна в стената и прикова очите си в нея. Влажният му поглед погали сърцето ѝ и го разтопи. Сякаш без думи, само с очи ѝ прошепна "Желая те". Алекса въздъхна тихо името на Денис, омагьосана от вълшебството в дълбоките му черни очи. Настръхна. Леко го придърпа към себе си, положила едната си ръка на рамото му, а другата - на кръста му. Вкуси влажните му устни с нежна, едва осезаема целувка; нежна като изпитаната от нея розова омая. Той се почувства още по-запленен от нея и я притисна още по-силно към стената. Хвана я за бедрото, за да усети тялото ѝ още по-добре. Прихващайки лицето ѝ с длан, я целуна по врата и пригали косите ѝ назад. Тази целувка мигом запали в душата ѝ пожар от страстни вълнения. Плитки и дълбоки аритмични вдишвания и издишвания разтрепериха гърдите ѝ, които полупрозиращият ѝ черен потник сега едва задържаше прикрити; вече бяха почти разгадана, но все още тъй силно желана от него мистерия. Притисна ги с длани и с несдържана ярост им нанесе своята мъжка сила... Затворила очи, Лекси се наслади изцяло на това докосване.

Щом след това той едва погали зърното ѝ с целувка, Алекса изстена остро, обладана от удоволствие, обзета от вече запалилия се в нея пламък на греховността. Пожелаха да изпитат този грях заедно…
Преди да се осъзнаят, бяха останали без дрехи и озовали се на пода. Телата им се сливаха страстно. Толкова силен бе копнежът им един по друг, че погледите им сякаш бяха приковани с магнит... Най-красивата гледка за

Денис бяха просълзените бисерно сини очи на Алекса, които го гледаха така, сякаш той бе божество за нея, а сълзите ѝ го накараха да се почувства като истински бог. Най-любимото усещане на Алекса беше самият Денис; проникнал дълбоко в нея; каращ я да изпита най-красивата, най-сладката болка. Тя бе неговата фина скулптура, която той извайваше изкусно… Платното, по което рисуваше екзотична картина в цветовете на тяхната любов… Перото, с което изписваше хилядите почувствани от сърцата им, ала изречени само във въздишки и пронизващи стонове думи. Превърнал бе своята любима в изкуство, а той бе нейният творец. Пиеше горещите нейни целувки жадно и ненаситно, сякаш поглъщайки горчиви глътки червено вино. Тя искаше никога да не спре да му вдишва дъха, като че сърцето ѝ без него би спряло да бие...

Магията бе завършена с един последен синхронен тласък и на телата, и на сърцата им; най-магическият, най-силният, най-горещият, най-разтърсващият. Изтощени, изнемогнали, изпепелени от този пожар, Алекса и Денис впиха устни един в друг. Целувката се разтече чак до сърцата им и попи в тях, за да потуши стихията.

Прегърнаха се. Вече истински се чувстваха като вечно неделимо цяло, сякаш са Адам и Ева в рая...