Бряг и вълна

Една вълна залази към брега,

взе от сърцето ми и си тръгна.
Обзе ме такава парлива тъга
от мисълта, че няма да се върне.

Светът ми цял вляво се събра
и от хоризонта горчилка изби.
Точно тогава, любими, разбрах
ако си тръгнеш колко ще боли.

Ти си моята бурна синя вълна,
а аз твоя топъл бряг за пристан.
Мислите ми са корабни платна-
закотвени на километри триста.

Искам да вярвам, че ако те хвана,
и те помилвам с трепетни пръсти
ти няма да се превърнеш в пяна;
няма да оставиш сърцето ми пусто!