Лъжата на вятъра

Полъхна вятър от северозапад
донесе аромат на лавандула
разцъфнала той полъхна и с
нежност косите ми погали.
Усмивка от Лондон ми донесе.
Но лъжлива ли бе таз` усмивка…?
Вятърът лъжа ли донесе до
моята душа студена ?
Игра ли бе това сюреалистична
игра на света жесток…
Защо ? Защо с мен съдбата
си игра ?
Защо вятъра излъга ме ?
Защо деня е в инверсия с съня ?
Защо той ранна роза повехнала
донесе тук ?

Знай ! Знай любовта никога не
е измама щом обичате се двама
дори нощта щом двама раздели ви
ти никога глава не скланяй кажи си
там е някъде за мене мисли с
притихнали очи…
Знай любовта никога не е измама щом
Вятъра не е лъжлив…