Любов като есен

Здравей, моя любов, малко позакъсняла,

почти не разбрах, че ти си това.
Влезе тихо, безгрижна, мирна и вяла –
просто шепот доловим едва, едва.
Аз те чаках страстна, гореща да дойдеш –
като лято в шепа, като бурно море.
Като огнено слънце, което да стопли
отдавна изстиналото мое сърце.
Но ти дойде като късна есен – тиха,
изпъстрена с безброй цветни дъги,
за да покажеш, че слънцето не просто свети,
а понякога може до кръв да гори,
че бурните чувства на морето приличат,
но в него заглъхва гласът на душата.
И само когато е истински тихо,
се чува как в ритъм бият сърцата.
Затова, моя късна любов, тъй си навреме,
като птица, която не отлита на юг.
Твърде много лета презимувах без тебе.
Затова остани си. Завинаги. Тук.