***

“Човек за човека е кактус…”

Поли Муканова
І.
Живеем в пустиня. Подвижните пясъци
идват насреща ни. А единствената опора
е тълпата от кактуси около нас…
Болезнена близост, враждебна, отблъскваща!

Но под милувките на горещият вятър
бодлите стават пера, душите – дантели…
Кактусите се превръщат в цветя
и ароматните им въздишки люлеят Вселената.

Когато горещият вятър погали мъж и жена,
те чувстват как костите им се стапят,
как отмаляват телата им и прилива на кръвта
удавя разсъдъка. А душите отлитат – до Луната
и по-нататък…

А на сутринта тя мило казва:”Бодеш…”
И той отива да се избръсне.



ІІ.
Знам, че имам ужасен характер…
Знам, че съм бодлива, много бодлива…
Обаче цъфтя разкошно. Ярко. Рядко.
За кратко… И предимно - нощем.