Среднощни витрини

Липсва ми онуй далечно лято,

дълго чаканият летен панаир,
случайна среща на брега на блато,
смях до сълзи под зеления чемшир...

Сладки приказки до мрак,
разходките край градските витрини,
смешен образ на хлапак,
отразен в очите сини…

В обиколките да търсим
най- смешното си отражение –
сред сградите високи, бързи,
играехме с въображение…

И щом започваше да ни се спи
и облаци прегръщаха колата,
отбивах някъде встрани,
под красивото небе в полята…

Полегнали на стария капак,

наблюдавахме звездите под одеялото.
Опиянени от шише коняк
посрещахме овациите на тялото…

Ето, минаха години,
макар и леко попораснал,
си спомням устните – малини
и рана, дето не зарасна…

Разтапят се звездите млечносини,
подминават ме стъкла безчет,
а силуетът от среднощните витрини
ме преследва като спомена за теб…