ПРОЩАЛЕН СНЯГ

Tombe la neige…

1.
Отдалечаваш се, отдалечаваш,
зад хребета на болката потъваш,
след теб остава глъхнещо поднебие
и самота, горчива като пепел…

И сякаш никога не те е имало
и ние никога не сме се срещали,
и сякаш никога не сме вървели
под шепота на вечерния сняг…

О, сняг далечен, нежен и прощален!
От моето безсъние повикан,
той пак безмълвно и печално пада,
тъй както в песента на Адамо…

 

2.
Момичета, които съм обичал,
защо отново идвате в съня ми?
Животът ми – горчив като въздишка,
изтече неусетно между пръстите
подобно струйка пясък и сега
единствено във спомените мога
да ви прегърна и да се сбогувам
с това стихотворение среднощно,
което ви изпращам по звездите,
далечни и самотни като мен.

 

3.
Навярно някъде, навярно някога
разминали сме се със теб, любов!
Животът ми премина във очакване
да чуя неспокойния ти зов!

След толкова лета и толкоз зими
не знам дали ще дойде този час,
но е прекрасно все пак, че те има,
макар че няма да те срещна аз!