Елена Исаева - носителка на НЛ "Бианка Габровска"

Иван Богданов

1.    Издаването на книга ли Ви мотивира да участвате в конкурса на името на Бианка Габровска?

Не мога да отрека, че издаването на книга ми се стори наистина страхотно, тъй като това е една от юношеските ми мечти. Въпреки всичко другата основна мотивация да участвам е, че вече съм на такъв етап от живота си, в който съм готова да споделя поезията си с широката публика.

2.    Спечелихте симпатиите на публиката в оспорвана надпревара. Какво според Вас накара хората да гласуват за Вас?
В конкурса участваха много стойностни и красиви стихотворения и за мен е чест, че съм първа сред тях. Предполагам, че хората, които са гласували за мен са открили част от себе си в моето стихотворение. Дори предполагам, че има такива, които на 100 процента са се припознали в него.


3.    Какво искате да кажете на хората с първата си книга? Каква според Вас е мисията Ви като автор?
С първата си книга бих искала да споделя част от себе си – своите мисли, чувства, болки и радости. Искам да покажа на хората, че няма нищо лощо в това да си малко по-емоционален, да изразяваш себе си чрез думите, да покажеш душата си на света, без притеснение. Чрез моята книга се надявам читателите да открият част от себе си и да намерят отговорите, които търсят. 


4.    Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

Още от малка обичам книгите и изразяването с думи. Истинската ми муза обаче, колкото и банално да звучи, дойде когато се запознах с мъжа ми. Дълги години бяхме много добри приятели, но аз винаги съм го обичала и тъй като нямах смелост да му го призная, започнах да пиша – изливах чувствата си към него в своите стихотворения. 

5.     Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

Пиша предимно за любовта в най-чистата ѝ форма, за жертвите, които сме готови да направим за любимия човек. Пиша обаче и за любовта между майка и дъщеря, тъй като майка ми е другото вдъхновение в моя живот. Творчеството ми се изразява предимно в писането на стихотворения, макар, че имам няколко разказа, и един скелет за роман, но ще видим как ще се развие с времето.

6.    Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

Иска ми се да знаех някои основни правила, защото колкото писането е творчество, толкова е и дисциплина. Осъзнавам, че доста от нещата, които съм писала преди не са за показване на драгия читател. С годините се научих на някои неща, благодарение на своето любопитство и жажда за знания, но има още толкова много да уча – цял един живот.

7.    Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Определено. Лично аз черпя вдъхновение от своя живот, от хората и събитията, които ме заобикалят. Понякога творбите ми отразяват изцяло нещо лично и съкровенно, друг път малка част, но винаги има по някоя нотка от собствените ми преживявания. Мисля, че именно това е разковничето са красивата поезия – да отразява реални неща, които творецът е изпитал със своята душа и сърце.

8.    Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Несъмнено талантът е едно от най-важните неща в писането. Все пак смятам, че симбиозата му с усилен труд дава наистина уникални резултати. Хубаво е когато човек природно е надарен с някакъв талант, но за да може да развива този талант трябва постоянство, труд и желание да се учи всеки ден.

9.    Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

Мисля, че писането е учител за цял живот и тепърва ще черпя от неговите мъдрости, на този етап обаче определено ме научи да контролирам емоциите си, както хубави, така и лоши и да ги канализирам в нещо смислено и ползотворно.

10.    С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?
По професия съм геолог, преподавала съм  в Софийския университет в специалност въглищна геология. Работила съм и като туристически агент. В момента се занимавам с малко по творчески неща – работя като копирайтър, създавам съдържание за сайт, описвам продукти, пиша и статии на различна тематика – пътешествия, спорт, литература и други. Смятам, че всички неща с които съм се занимавала и все още се занимавам са ми полезни и ми помагат в творчеството. Истинската ми страст и най-любимото ми хоби обаче са книгите. Чета от малка и чета много, наистина много. Имам си цяла стая само с книги, която наричам „Библиотеката“. Навсякъде ходя с книжка, защото не се знае кога ще имам 10 минутки да почета. Друго нещо, което много обичам са разходките и дългите преходи в планините, както и пътешествията.

 

 


Казвам се Елена и живея в света на книгите. Обожавам да чета и да преживявам емоциите на всеки литературен герой, който срещна. Книжните ми приятели са тези, при които винаги ходя за утеха, за успокоение или просто за почивка. Те са моето спасение от сивото ежедневие и най-голямата ми радост.

Като цяло съм изтъкана от различни емоции, които често бушуват в мен като вулкан. Понякога заспал вулкан, но изригне ли, е да не си наоколо. Тази моя цветна емоционалност ми помага в творчеството, но понякога ми вреди в живота. Честна и справедлива съм до болка, като често тази болка изпитвам аз, защото все си мисля, че всички трябва да са такива. Обичам живота, обичам новите преживявания, обичам да уча всеки ден различни неща, но най-много обичам да помагам и да се грижа за своите близки. Имам силно развит майчински инстинкт и винаги се стремя да съм полезна на хората около мен.

От 9 години изразявам емоциите си чрез думи, но чак сега се престраших да им дам гласност. Благодарение на Буквите, и моята мъничка звезда лека по-лека започна да изгрява. Спечелих любовта на публиката и първото място по гласуване в „Конкурса за литературна награда Бианка Габровска“.

Непоправима романтичка съм и вярвам в доброто у хората. За мен любовта е изключително важна, не бих могла да живея, ако тя не присъства в ежедневието ми. Плача на филми, дори на реклами и не ме е срам да си го призная. Денят, в който почнем да се срамуваме от емоционалните и чисти хора, е денят, в който ще погубим своята човешка душа.


2021-10-01 | Прочетена: 296