"Останало" - втора номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Петя Лалбонова

Аз няма да се върна никога.

И няма ти да ме потърсиш.

Останаха след тебе стихове

и малко белези от пръстите.

Остана и едно безумие,

което да създава блянове.

Остана спомена. И нищо друго.

Останах аз и виното. Това е!

Нощта е тиха, а душата - гладна.

И няма нищо за изричане.

 

Забравих да ти кажа само,

че остана и едно обичане.


Казвам се Петя Лалбонова - философ по образование, маркетолог по призвание и поет по душа.
На 32 години съм, родом от Свиленград - градът на великия Ивайло Балабанов и мястото, което е било мое вдъхновение и смисъл през голяма част от съзнателния ми живот.
От 15 години живея в гр. Пловдив. Тук завърших бакалавър Философия и магистратура по Бизнес комуникации и PR, а в момента завършвам Графичен дизайн. Близо 8 години работя в сферата на маркетинга и рекламата, и творчеството винаги е около мен, под различни форми.
През последните три години имах вълшебния шанс да стана майка два пъти, и сега съм изцяло отдадена на прекрасното си семейство.
Като един чистокръвен Телец, крия у себе си много Вселени, и писането е един от начините, по които показвам част от тях пред света.
Майка ми и сестра ми са тези, които отрано запалиха у мен интереса към поезията, и първото си стихотворение написах, още когато бях в пети клас. От тогава до днес пиша почти без прекъсване. Вдъхновявам се от хубавите и лошите дни, от тихите моменти и малките вълшебства, малко от любовта и повече от тъгата.  
Силно емоционален човек съм, и да превръщам всяко усещане в дума, а думите в мерена реч, са моят начин да балансирам чувствата и вътрешния си свят.
Взимала съм участие в поетични конкурси, предимно в ученическите си години.
През далечната 2006-а спечелих награда за стихотворение от Националния конкурс за поезия "Любовта в нас", а през 2015-та мой стих беше публикуван в юбилейния поетичен сборник "Жената - любима и майка", по случай 10-годишнината от създаването на конкурса.
След толкова много години, за първи път сега се включвам пак в конкурс, и не мога да скрия огромната си радост от това, че мой стих отново е докоснал някого.


2021-09-15 | Прочетена: 377