Евгения Динева - Величието на изкуството се крие в това, че то докосва хората

Иван Богданов

1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

Спомням си ги много ясно, тъй като те се появиха неотдавна.  За жалост не съм от хората, които могат да се похвалят с това, че са проходили в писането на ранна детска възраст или са знаели винаги, че ще се занимават с нещо в сферата на изкуството. 

Съвсем не е така. 

Това разбира се не означава, че не съм си го мислила, просто до съвсем скоро не се осмелявах да създам нещо свое, а още по- малко да го покажа на някого.  

 

2. Кои са темите на вашето творчество?  В кои жанрове пишете?

Мисля, че темите на всяко писмено, а и не само,  творчесто са основно хората - сбора от техните мисли, чувства и изобщо всичко това, което ги изгражда като едно цяло и ги прави по своему уникални. 

Една литературна творба ни докосва най-вече заради героите в нея; ако авторът успее да накара да читателя да бъде съпричастен  на случващото се и да го приеме за свое, значи мислията на творбата е изпълнена. 

За емоциите няма жанр.

Що се отнася до формата - аз съм автор на проза


3. Какво Ви се иска да бяхте знаели  когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

Че може да бъде много по- трудно, отколкото изглежда.  Всичко е много връхлитащо, особено в началото. 

Понякога пътят от мисълта,идеята  и всичко, което се случва в главата на пишещия до белия  лист е много дълъг. 

Има дни в които нищо не се получава, в други си сигурен, че си на прав път. Но така или иначе  писател се става с писане и това е нещо, което се учи цял живот.  А доживот звучи като много сериозен ангажимент. 

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Това е вечният въпрос - дали животът имитира изкуството, или изкуството - живота. 

По малко от двете, може би. Едното не би съществувало без другото. Често са в идеална хармония и симбиоза, друг път изглеждат като два паралела, които няма да се срещнат никога, но въпреки всичко – едното се съизмерва спрямо  другото.

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Чувала съм многократно да сравняват процеса на работа по книга с това да имаш дете. Аз по-скоро си го представям като това да изградиш къща. 

За основата, която никой не вижда трябва много, много труд. Това, което  впечатлява е талантът и той няма как да не остане незабелязан - той привлича, така както фасадата на сграда го прави. 

Но без основа е трудно да се гради. 

Има милиони  талантливи хора по целия свят, но смятам, че успяват тези, които работят върху  доизграждането на таланта си. 

 

6. Кое е най-важното нещо на което писането Ви научи? 

На търпение. Не само към себе си, но и към това, което правя. Нищо не става за един ден, месец, а понякога и повече. Писането на книга е процес и това как тя ще се развие зависи от това как аз ще подходя към нея.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

Бих искала да мога да кажа не, но засега ми е трудно да поставям граница между себе си и наратива. Все още се уча на това да затворя тефтера/ лаптопа си или каквото ползвам в момента и да не продължа да си говоря с героите след това.  Някои от тях са много шумни, наистина. 

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Първата ми книга започна като разказ, който бях публикувала  онлайн  и в един момент  започнах да получавам съобщения за още. 

Не бях сигурна дали ще излезе нещо изобщо от всичко това. 

Но за мен беше важно , ако реша да работя въху книга да я завърша. Това да започнеш нещо е много по- лесно, отколкото да го завършиш, понякога. Има повече недовършени произведения, отколкото издадени такива. 

Аз не исках това да става, така сякаш не даваме шанс на идеите си.  

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

Величието на изкуството се крие в това, че то докосва хората по начин по който нищо друго не успява. 

Искам да вярвам, че мога да накарам хората да резонират с това, което четат. Няма нищо по- хубаво от това да успееш да предизвикаш емоция  у читател. 

 

10. С какво се занимавате извън писането? Професия, хоби?

Работя в сферата на информационната сигурност - нещо много различно от писането. Занимавам се активно със спорт - смятам, че спортът помага много за общото добро емоционално и физическо състояние на всеки един от нас, без значение с какво се занимава. Пътувам - много и надалеч, но в момента това е поставено на (вече доста) дълга пауза. 


Казвам се Евгения Динева и винаги съм прекарвала повече време в разговори с въображаеми личности, отколкото с реални такива. 

В началото това бяха героите на книгите, които четях и с носих навсякъде с мен, а  сега  вече ми се иска да мога да създам такива образи, на които и на вас да ви се иска да бяха реални, или да можехте да познавате в действителност. 

 



2021-02-28 | Прочетена: 1851