Съвременни любовни романи

ПРИКАЗКИ ЗА СЕМЕЙСТВО ЧАНТИ - Албена Пелова - Тери

 

 

 

Възможно ли е чанта да говори,

         да бъбри с теб, да мисли и да спори?

Възможно ли е да те убеждава,

                                                      че ти си крив, а тя е права?

 

 

 

 

                В килера ставаше нещо странно. Отвътре се чуваха гласчета, тропот на крачета, боричкане и „туп“ – нещо падна на земята. Вратата на килера се отвори с трясък и четири чанти се строполиха една върху друга.

            -Ох, деца, смазахте ме! – изпъшка татко Чанта.

            -Издраскахте ми лака! – ядосано викна и мама Чанта. Изправи се на тънките си крачета и тревожно се заоглежда за драскотини.

            -Не съм виновен! – тросна се Сакчо. – Глезана е виновна. Само се бута и писка.

            -Съжалявам – наведе глава Глезанка и от очите й закапаха сълзички.

            -Не се карайте, деца, тръгнали сме работа да вършим! – каза татко, докато наместваше ключалките си и изтупваше праха от себе си.

            И цялото семейство Чанти пое в стройна колона. Начело беше татко Мърморан, след него накуцваше мама Мадама, Сакчо се носеше с бойна походка и внимателно се оглеждаше за скрити в тъмното индианци, а най-отзад ситнеше плахо озъртащата се Глезанка.

            Татко Мърморан усърдно надничаше по всички шкафове в коридора.

            -О, извинете! – смутено измормори той, когато чифт нови-новинички обувки сърдито извикаха от рафта:

            -Не е ли малко късничко за посещения? – и тръшнаха вратата на шкафа.

            Мама Мадама внимателно пребъркваше всички джобове на дрехите по закачалката. Надникна и в поставката за чадъри, но бързо отскочи, стресната от юнашкото им хъркане.

            -Уф, колко са недодялани тези чадъри!

            Сакчо беше във вихъра си. Завираше се под шкафовете, надничаше зад вратите, катереше се по гардеробите и проверяваше всеки ъгъл. Беше толкова ентусиазиран, че не забеляза Глезанка и стъпи върху лачената й дръжка.

            -Ох! – ядоса се тя. – Бъди по-внимателен!

            -Кой ти е виновен? Гледай къде ходиш, че без да искаш, може да се натъкнеш на някое чудовище. Те обичат точно такива малки, страхливи сестрички.

            -Какво чудовище? – запремигва Глезанка.

            -Ей такова – с остри зъби, с нокти и с големи святкащи очи. – Сакчо се надвеси над треперещата си сестричка и ципчето му скръцна много страшно.

            -Сакчо, пази се! – изписка Глезанка. – Чудовището! Ще те изяде! Зад теб е!

            -Къде? – обърна се Сакчо и замръзна от ужас. В тъмното светеха две огромни страшни очи. – Глезанке, скрий се зад мен! – Сакчо смело пристъпи пред сестра си, но се спъна и политна напред...

            -Оле-ле! – той затвори очи от ужас.

            Отвори ги едва когато чу гласа на баща си:

            -Сакчо, стани!

            Сакчо запремигва смутено:

            -Къде е чудовището? Това, със светещите очи...

            -Ето го – каза татко Мърморан и вдигна от пода малко златно ключе, което кротко проблясваше на лунната светлина. – На страха очите са големи. Не биваше да плашиш сестра си – продължи с усмивка татко Мърморан, - но все пак благодарение на теб намерихме ключето, което търсихме. Е, сега е време за сън.

            Семейство Чанти уморено се прибра в килера. Вратата тихо скръцна и след миг всичко утихна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автор: