Съвременни любовни романи

Горска игра - Нина Захариева

В този топъл летен ден

и на слънцето във плен,

всички животинки за игра

се събраха в старата гора.

 

Първи с тъничките си крачета

се появиха две врабчета,

а след тях със шарен шал

закрачи пъстроперест папагал.

 

Чу се в миг и звук чудесен,

Славейче запя красива песен,

дойдоха  още много птички

и игривите сърнички.

 

Щъркелът потраква с клюн,

а след него пъстрият паун

ходи важен и напет,

уверен в собствения си късмет.

 

Лъвът надява се да победи,

всички във играта да срази,

та уж нали е господар,

кому е нужен слаб за цар.

 

Някъде изпука шумно клечка,

пристигат за партньори вълк и мечка,

много време не остава,

а изглежда някой закъснява.

 

И във тоз последен миг

се чу отчаяният вик:

„Почакайте, и аз желая

с вас на воля да играя!”

 

Уморен и дишащ тежко

пристига най-накрая Ежко

и започват сега да се маят

на какво по-напред да играят.

 

Животинките сега ще тичат,

много от тях го обичат,

но на Ежко не му приляга

с толкова бързи да бяга.

 

 

 

 

С топка е тази игра,

кой с крака, кой със глава,

но таралежа със свойте бодли

топката някак проби.

 

Ядосаха му се другите много,

започнаха да гледат строго,

че тялото му, покрито с игли,

играта тяхна развали.

 

Започна Ежко да тъгува,

без дори да се преструва,

от природата е прокълнат

да няма приятел, ни брат.

 

Изведнъж се почувства самичък,

изгонен от играта, едничък,

в следващия кръг ще се плува,

но за него не е да спортува.

 

Щеше Ежко да си ходи,

но за борба се заговори

и в миг усети много сила,

та нали оръжие вродено има.

 

С всички до един се би,

с бодлите свои ги надви

и бяха всички наранени, изподрани,

освен избягалите черни врани.

 

Те от небето изгракаха с глас:

‘Той е победителят за нас!”

Макар за другите да беше тежко,

те признаха го на Ежко.

 

Той знаеше, че вече победи,

но не във спортните игри,

изтри от себе си срама,

надви във себе си страха.

 

Може да е непохватен и с бодли,

но не може никой да го нарани,

щом тази истина е проумял

и всичко вече е разбрал.

 

Това му беше за награда,

не скача, не плува, не бяга,

но Ежко все пак победи-

силата във себе си откри.