Съвременни любовни романи

Самодиви - Христо и Петя - 15 и 8 г.

Тръгна дядо за дръвца

в близката гора,

ала за беда

срещна самодива зла.

Тя бе колкото красива,

толкова и пакостлива.

С омайния си глас му рече:

- Къде си тръгнал, бре човече?

 Дядо кротичко отвръща:

- За дръвца, да стопля нашата къща,

баба огън да накладе,

вкусна баница да опече.

- Е, добре. - Самодива се подсмива.-

- Но преди това ела

с мен в гъстата гора

и ще видиш чудеса.

- О, не ща!

Искам да си ходя у дома.

-Но такава веселба

като самодивските хора

няма никъде по света,

само в нашата гора.

И щом вече ме видя

ти ще дойдеш с мен. Сега!

Тя го хвана за ръка

и повлече през дола,

та се скриха в леса.

Дядо чак се олюля,

от уплаха онемя.

Там сред гъстата гора

на полянка той видя

самодивските хора.

Брей, неземна красота!

Сън ли бе това?

Млади, гъвкави, игриви,

с усмивки закачливи

в магичен танц се вихрят самодиви.

С дълги коси развени,

с прекрасни премени натъкмени,

за ръце заловени

във вихъра на танца устремени.

Тъй ги загледа дядо с очи възхитени

с мисли мистично пленени.

-Хайде, дядо, ела, на хорото се хвани.

Баба и село тоз час забрави

и душичката си развесели.

Старецът безропотно се подчини,

обаче му иде да се разплаче.

И точно тогава оттам мина младо юначе

с накривено калпаче.

Сред шубрака веселбата то съзря,

самодивите с мамещата красота видя

и наш дядо в плен на техните хора

без дъх, едвам стъпващ от умора при това.

Трогнат от дядовата беда,

че ще му вземат душата

насред веселбата,

юнакът промълви:

-Божа майко, помогни,

от туй зло ни избави.

По чудо дядо и юначето смело

в миг се оказаха насред село.

Дядо спасителя си прегърна

и не можеше да се нарадва,

че в дома си жив и здрав се върна.

Дядо Божията майка не забрави,

манастир издигна

и много я прослави.

А самодивите вече ни се чули, ни видели

в нашите предели.

В горите са само юнаците смели!

 

 

 

.